— Това ругатня ли е?
— Не. Това е нещо, което бобрите строят8.
— Бобрите имат плоски опашки — отбеляза Джей Пи — и грамадни зъби.
— Ти също имаше плоска опашка.
— НЕ! — детето беше смаяно.
— Да, всички много се тревожехме, че ще си останеш с нея. Но когато се роди, тя падна.
— След като съм се родил в облак?
— Точно така. В един миризлив облак.
— Je suis une nouille — пропя Джей Пи.
— Ти си какво?
— Облак!
— А — отвърна Джордж. — Nuage.
— Нали това казвам! — рече детето. — Je suis une облак! — после затича в кръг с разперени ръчички, крещейки и крещейки, а после рязко спря. — Grand-père! — рече поразено. — Ти говориш на френски!
— Е, не. Помня само няколко думи от гимназията.
— Какво е гимназия?
— Горните класове в училище. В Америка им викат „гимназия“.
Очите на Джей Пи се замъглиха леко, докато малкото му мозъче правеше нужните умозаключения.
— Ти си бил американец?
— Все още съм си американец.
— Леле.
— Да, хората обикновено така реагират. А сега трябва да ми помогнеш, нали помниш, че те помолих?
— Високата птица! — рече Джей Пи и ревностно заоглежда езерцето, надигнат на пръсти, за да надзърне над главите на гъските, които бяха решили, че тичането в кръг е някакво въведение към това да получат храна — Аз не съм гъска, grand-père! — провикна се детето.
— Ако вдигаш такъв шум, може да изплашиш високата птица.
— Не съм гъска — прошепна високо Джей Пи.
— Изобщо.
— Понякога съм пате.
— И още как.
— Не виждам птицата, Джордж.
Джордж рязко сведе поглед към внука си.
— Как ме нарече? — попита остро.
Личицето на Джей Пи се изопна, устните му се разтеглиха.
— Мама ти вика така — отвърна, а две сълзи се търкулнаха по бузките му.
— Не, не, не — коленичи пред него Джордж. — Не съм ти сърдит, Джей Пи. Просто се изненадах.
— Тя ти вика така, защото те обича. Тя така казва.
— Така е, мъниче — каза Джордж, гушна детето и го вдигна. — Но ти? Аз те обичам най-силно, когато ми викаш grand-père и знаеш ли защо?
— Защо? — подсмръкна Джей Пи.
— Защото ти, Жан-Пиер Лоран, си единственият човек в целия свят, който може да ми вика така.
— Единственият?
— Единственият.
— Аз съм единственият — тихо рече детето, мъчейки се да приложи понятието към себе си.
— Искаш ли ябълка?
Усмивката на Джей Пи грейна.
— ОБИЧАМ ябълки! Пинк лейди са най-хубавите! Понякога аз съм пинк лейди!
— Май всички сме така от време на време — отвърна Джордж, сложи детето на земята и го хвана за ръка. Закрачиха обратно по алеята край езерото, но видяха само още разочаровани гъски, няколко спящи патици и неизбежните стреснати от стъпките им гълъби.
Никакъв жерав, нито пък нещо друго необичайно.
— Какво станало с господарката в облаците? — попита изведнъж момченцето.
— Срещнала един вулкан — отвърна разсеяно Джордж, все така без да откъсва очи от пустото езерце. — И нещата се усложнили.
Джордж отново сънува. Сънува, че лети.
Светът се състоеше от острови, носещи се във въздуха, свързани помежду си с нестабилни дървени мостчета и висящи въжени пътеки. Жеравът летеше до Джордж, дългите му крака бяха изпънати назад.
— Това е типично за жеравите — обясни му жеравът.
Късове от света се въртяха под тях, двамата летяха над плоски каменни кръгове с реки върху тях, реки, които течаха в кръг, над каменни кълба, по които Анри и Джей Пи, и двамата облечени като Малкия принц, щастливо крачеха и им махаха.
— Хората не сънуват така — каза Джордж и се приземи върху камък с формата на футболно игрище.
— Искаш да кажеш футболен терен — отбеляза жеравът и кацна до него.
Джордж се смръщи.
— Не, не искам да кажа „терен“.
Жеравът сви рамене и отвърна поглед, когато Джордж се приведе и се взря внимателно в него.
— Очите ти не са каквито трябва да бъдат — каза Джордж.
— Очите са си очи — отвърна жеравът, все така без да го поглежда. — Особено когато ги виждаш насън.
— „Особено когато не ги виждаш насън“ е онова, което щях да си помисля — Джордж пристъпи съвсем близо до жерава. Той изпляска с крила и отскочи няколко крачки назад.
8
Джордж се шегува — ругатнята (damn — англ.) по произношение съвпада с dam (бент — англ.) — нещо, което бобрите строят; непреведима игра на думи — Б.пр.