— Както искаш — рече Рейчъл и двете с Мей тръгнаха да обядват.
Но нещата не приключиха с това.
— Мислех си, дали да не отидем на кино утре? — каза Рейчъл в петък сутринта. — Да се посмеем на акцента на Ан Хатауей? После ще ударим по няколко коктейла?
Аманда я изгледа подозрително.
— Това покана ли е?
Лицето на Рейчъл се изкриви в гримаса на гневна досада, но тя бързо се овладя.
— Виж — каза, — колко пъти трябва да ти казвам, че съжалявам?
Аманда отвори уста, затвори я, после пак я отвори.
— Ами не знам, веднъж?
— Е? На кино утре?
— С Джей Пи съм…
— Ясно, няма проблем.
И Рейчъл отново изчезна.
Странно, но това положение в някакъв смисъл беше още по-лошо от предишните им отношения на приятелки, които се мразят една друга. Рейчъл беше все така необяснимо строга в изискванията си към работата, но също и продължаваше да кани Аманда, докато най-сетне тя омекна и се присъедини към Рейчъл и Мей на обяд в заведение от най-модерната верига за деликатесни бургери.
— Мислите ли, че това наистина е ементал? — попита Аманда като повдигна половинката от хлебчето си.
— Не е за вярване да слагат толкова луксозно сирене в бургери — отвърна Мей.
— Луксозно? — изсумтя Рейчъл. — Кой изобщо употребява думата „луксозно“?
Мей я изгледа леко объркано.
— Аз я употребих току-що.
— Как вървят нещата с Уоли? — намеси се Аманда и отхапа от бургера си.
— Уоли е един първокласен задник? — отвърна Рейчъл и разряза своя вегетариански бургер наполовина.
— Е първокласен задник — продължи Аманда — или има първокласен задник?
Рейчъл тресна вилицата и ножа на масата така рязко, че стресна всички, включително и хората на съседните маси.
— Знаеш ли какво? — кресна. — Аз съм добър човек!
Мълчание се възцари в тяхната част на ресторанта.
Мей погледна Аманда, после отново загледа Рейчъл:
— Е — опита се да заглади нещата, — не че нещо, ти си си окей…
— Кой казва, че не си добър човек? — попита Аманда, искрено заинтригувана, но не дотолкова, че да забрави да отхапе още веднъж от бургера си.
— Знам, че имам труден характер? Ясно ли ти е? Но мисля, че така и трябва да бъде? Когато си жена и правиш кариера? Когато искаш да се справяш изобщо в живота, трябва да бъдеш жилава, а не да бъдеш, да бъдеш, да бъдеш…
— Будала? — предложи Мей и сръбна от шейка си с шамфъстъци.
— Точно така, не трябва да бъдеш будала! Мисля, че това е въобще смисълът на всичко.
— За какво говориш? — попита Аманда.
Рейчъл въздъхна тежко, а после изведнъж очите й се наляха с истински сълзи.
— Не се ли уморяваш да мразиш всички?
— Аз не мразя всички — отговори Аманда.
— Напротив, точно това правиш! — сряза я Рейчъл. — Оплакваш се от всички и от всичко! Непрекъснато?
— Ами… — Аманда се облегна назад на стола си. — Не от всички.
— Кажи ми един човек, когото харесваш? Само един.
Настоятелността на Рейчъл беше толкова несъмнено алчна, че Аманда отговори едва ли не в своя защита:
— Обичам сина си толкова много, че понякога ми липсва, дори когато седим един до друг.
— О, и аз съм така — обади се Мей с участие. — Дъщеря ми…
— Дете — прекъсна я грубо Рейчъл. — Не се брои.
— Обичам баща си.
— Джордж — кимна Рейчъл.
— Обичах Анри.
— Така ли? — обади се Мей, ококорила очи.
Аманда сведе поглед към бургера си, усетила се внезапно не чак толкова гладна, и си припомни онази вечер, когато той се беше отбил на гости, онази вечер, която така и не беше споменал повече в нито един от следващите си разговори с Джей Пи.
— Да, обичах го повече, отколкото мога да изкажа с думи.
— Късметлийка си значи — каза Рейчъл. — Ти поне си си имала някого. Аз съм толкова изморена от това да мразя всички и себе си, и вас двете…
— Ей! — възкликна Мей.
— О, моля ти се! — изпуфтя Рейчъл. — Не знам дори защо съм тук. Ти може би знаеш? Не знам дори защо се опитвам да…
Тя замълча, а лицето й се сгърчи в наистина отблъскваща разплакана гримаса. После се изправи толкова внезапно, че събори стола си. Хвърли само един поглед към него и избяга от ресторанта. „Да“, помисли си Аманда, „избяга, е най-точната дума.“