Той на свой ред подозира, че когато тя отсъства дълго, всъщност дарява прошка на света, а когато се завръща, цялата излъчва удовлетворение, очите й блестят от задоволство, от което тя бавно, твърде бавно се отърсва.
Преди той се е смятал за твърде велик, твърде всемогъщ, за да изпитва ревност. Преди тя се е смятала за твърде свободна, твърде сигурна за точното си място в света, за да й хрумне изобщо да ревнува.
И двамата са грешали.
18 от 32.
Тя започва да го следи тайно, докато той пътува по лицето на рожбата им, крие се и се държи на разстояние, но го гледа как вдига на крак армиите си, които наводняват земята, гледа го как строи фабриките, които оригват черен дим в небето, гледа го как създава взаимовръзка между всички живи същества така, че те сами, по свой собствен избор, да позволят да бъдат лесно контролирани.
Той от своя страна се крие в гейзерите и горещите извори, пътува с потоците от пепел и земетресенията, танцува по тектоничните разломи, където континентите се плъзгат един върху друг и така я следва, гледа я как общува с хората, които живеят върху рожбата им, гледа как хората вземат от нея и се опитват да вземат все повече, гледа я как ги опрощава с докосването си, как ги освобождава от бремето им чрез акт по-интимен, отколкото всяка близост между тях двамата изобщо някога би могла да бъде.
Рожбата им, като всяко дете, усеща напрежението им. То се измъчва, върти се безпокойно и се подмокря, пренебрегвано все по-често и от двете страни. От време на време те със срам осъзнават това, увличат се в гузно задоволяване на нуждите му, отплащат му се с ласки, с периоди на мир и прекрасно време, с нощи на бездънна грейнала луна и дни на ясно слънце.
Но много скоро очите им отново се обръщат един към друг и когато това се случи, светът се свива от страх и бърза да се скрие.
— Готови ли сме? — попита Джордж.
— Щеше ли да има значение, дори и да не бяхме готови? — отвърна Кумико и посегна да оправи вратовръзката му, която не се нуждаеше от оправяне и това направи жеста й да изглежда почти ироничен, пародия на безброй черно-бели рекламни домакини, които по телевизията оправят безброй черно-бели вратовръзки под яките на безброй търпеливо любящи черно-бели изпълнително-директорски съпрузи.
Но в същото време жестът изразяваше такава нежност. „Да“, настоя Джордж сам пред себе си.
— Ще бъде изненада за всички — каза.
— Едно добро парти не може да мине без изненади. Нали така казват хората?
— Никога не съм чувал някой да казва нещо подобно.
— Значи сигурно не си ходил на правилните партита. Той се приведе да я целуне, но в този момент на входната врата се почука.
— Тук са вече — въздъхна Джордж.
— Все по някое време трябва да дойдат. Приятелите ти. — Но твои приятели няма да има.
Челото й леко се смръщи.
— Иска ми се да не…
Ново почукване. Джордж я пусна от прегръдката си и пое към антрето, напрежението на Кумико остана в него, като отглас от спряла да бие камбана. Спря пред входната врата и пое дълбоко дъх.
И я отвори.
— Мила! — възкликна, като видя дъщеря си. Наведе се да вдигне на ръце внука си и когато Джей Пи се впусна на секундата в задъхан анализ на последните, променящи цялата концепция на предаването размествания сред героите във Веселата страна, Джордж видя кой — готова за гостуване, с бутилка шампанско в ръка — е застанал зад гърба на Аманда и направо не повярва на очите си.
— Помниш ли Рейчъл? — рече Аманда, невинна като новородено.
И партито започна.
— Кои за бога са всички тези хора? — попита Клеър, когато двамата с Ханк пристигнаха и завариха Аманда насред бързо сгъстяващото се mêlée в гостната на Джордж. Мебелите бяха избутани до стените, но въпреки това хората бяха натъпкани прави като в дискотека, а часът беше едва осем без двайсет.
— Престава си нямам — отвърна Аманда, прегърна майка си и целуна Ханк по двете бузи.
— Как си? — продума той с глас дълбок и дружелюбен като говореща стара гора. — Къде е мушморокът?
— Помага за окачването на палтата. Това означава да се преструва, че палтата са тюлени, а той е пингвин.
— Отивам да го намеря — рече Клеър, свали сакото си и помогна на Ханк да съблече своето.
Аманда остана сама с втория си баща, което не беше никакъв проблем, тъй като той беше прекрасен човек — добър към майка й, сърдечен към Джей Пи, разумен — но тя изведнъж ясно почувства, както напоследък твърде често й се случваше, когато беше с Ханк, че разговаря с единствения чернокож човек в стаята. Допълнителната трудност произтичаше от факта, че сега цяла вечер щеше да се тревожи дали да се извини на Ханк за това от името на целокупната британска нация.