Тя рязко се приведе към него, за да го целуне.
Той се дръпна назад, може би не толкова далеч или толкова бързо, колкото би трябвало (вината за това го прониза внезапно) и в резултат се получи не толкова целувка, колкото мигновен сблъсък. Рейчъл не повтори опита си, но когато отстъпи назад, Джордж видя над рамото й Кумико, облегната на задната врата, да го търси, взирайки се в сумрака на задния двор.
— Джордж? — повика го тя.
Но на слабата светлина той не можа да разбере дали е видяла нещо от случилото се.
— Извинете, моля за вашето внимание — каза високо Джордж, застанал до вратата на кухнята, за да го чуват всички, а до рамото му се беше изправила Кумико.
— Време беше — чу Аманда един мъж до нея, който по-рано вечерта й се беше представил като Ив. („Ив съкратено от Иван ли е?“, беше попитала Аманда, а мъжът беше отговорил: „Не“) Иначе по време на целия им разговор не беше спрял да говори за „взаимодействието между медиалната и медиумната динамика“ в творчеството на Джордж и Кумико, игнорирайки демонстративната досада на неразбирането на Аманда.
— Кумико и аз бихме искали да благодарим на всички ви за това, че дойдохте тази вечер — започна Джордж и обви раменете на Кумико с ръка.
— Това е Кумико? — прошепна една жена в костюм близо до Аманда. — Помислих, че е прислужницата.
— Казваме „добре дошли“ на семейството си и приятелите — продължи Джордж и повдигна чашата си към мястото, където стояха Аманда, Клеър и Ханк, и Мехмет на крачка зад тях. — Както и на всичките ни нови приятели — той направи пауза и се прокашля. — Искаме да направим едно кратко съобщение.
„Осезаемо е как скочи градусът на напрежението тук“, помисли Аманда, „сякаш всичките тия костюмари едновременно изопнаха рамене.“
— Ще обявят за продан серията от плочки — долетя до нея още шепот.
— Няма — незабавно парира друг. — Серията е само слух.
— Каква серия? — прошепна трети.
Първите двама изсумтяха презрително пред тази демонстрация на невежество.
— Знам, че това, което ще кажа, ще прозвучи шокиращо на някои от вас — каза Джордж, без да сваля поглед от Аманда.
— Няма да го направи — прошепна Клеър.
— Кое? — попита Ханк.
И точно в мига, в който Аманда проумя какво има предвид майка й, Джордж произнесе:
— Кумико ми оказа честта да се съгласи да стане моя съпруга.
— Защо не ми каза? — попита Аманда, застанала агресивно близо до баща си.
— Лека нощ — повтаряше Джордж на редицата леко кисели физиономии, които се изнизваха полека–лека от дома му. Беше дочул недоволно мърморене, особено сред хората, които бяха дошли при него след обявяването на годежа и поразено го бяха попитали кога ще започне разпродажбата на картини. При отговора му, че тази вечер не възнамерява да продава каквото и да било, последва всеобщо невярващо възмущение.
От друга гледна точка двамата с Кумико можеха да направят състояние на това парти.
— Джордж — настоя Аманда. — Мама за малко да получи инфаркт.
Джордж погледна дъщеря си и примигна съсредоточено няколко пъти, за да я види както трябва. Странно, не му се струваше да е пил чак толкова.
— Защо се е разстроила? — попита. — С нея сме разведено от…
— А защо не ми каза? — повтори Аманда и гневното огорчение, изписано на лицето й, беше нещо, което Джордж вече не можа да понесе. Изражението на дъщеря му беше същото като в деня, когато тя беше на дванайсет години, а той и Клеър бяха похарчили малкото си спестявания, за да подменят ужасно амортизираната стара готварска печка, без да знаят колко много Аманда е разчитала на тези пари, за да си вземе контактни лещи и да спре да носи очила — желание, за което и Джордж, и Клеър чуха за първи път, когато момичето избухна в яростни, но едновременно сърцераздирателно тъжни сълзи зад дебелите стъкла на лицето си. На следващия месец вече се бяха намерили пари и за лещите, но облакът от тревога, който надвисна в съзнанието и на двама им по отношение на тяхната трудна, непредвидима дъщеря, така и никога повече не се разсея напълно. Днес Джордж продължаваше да се тревожи за нея по абсолютно същия начин.
Защо тогава не й беше казал за годежа?
— Аз просто… — рече. — Стана внезапно.
— Внезапно, само дето тя се е нанесла вече при теб, а ти и това не ми каза.