— Жена ми се казва Колийн.
— Е, тя поне със сигурност не е Пати…
— Човекът го записа пред очите ми. П-а-д-и. Пади. А сега, моля, следете пръста ми, докато ви соча буквите, които без никакво съмнение изписват Пати.
— Да, същото пише и на бланката с поръчката.
— Но аз видях как човекът записа друго.
— Вероятно като са видели, че фланелката е розова…
— Те? Кои са те?
— Хората в печатницата.
— Това тук не е печатница, така ли?
— Не и такава печатница. Ние се занимаваме най-вече с предпечат на флаери, дизайн на плакати и такива…
— Значи, вие сте печатница, в която не се печата.
— Не, нищо подобно, нали ви казах, че тук се занимаваме с дипляни и…
— Но когато става дума за печат върху фланелки за джогинг…
— И върху тениски.
— Моля?
— Изпращаме на подизпълнителите ни не само фланелки, но и тениски. За момински партита, ергенски партита, такива неща…
— Изпращате ги, казвате.
— Изпращаме ги.
— И всяка фланелка е придружена със специална бланка с точна поръчка какво трябва да пише на въпросната фланелка, като съответно бланката се попълва на компютър от служител на вашата фирма.
— Да.
— Значи, мъжът, с когото говорих онзи ден — малко по-голям от вас беше, което ще рече възрастен човек — попълни бланката и аз със собствените си очи го видях как записа П-а-д-и…
— Да, попълнил е специалната бланка с поръчката, която се праща на подизпълнителя.
— Но подизпълнителят не я е изпълнил.
— Според вас не я е изпълнил, но тук, на бланката, ясно пише Пати…
— АЗ ДА ВИ ПРИЛИЧАМ НА ПАТИ?
— Няма нужда да викате. Опитваме се да разрешим проблема като двама разумни мъже…
— Нито един от които не се казва Пати.
— Вижте, аз съм от Турция. Ние не правим разлика между „т“ от „д“, така че аз не различавам Пади и Пати, окей? От къде да знам как е станало объркването? Нали ви казвам, сигурно са видели цвета на фланелката и…
— Това е цветът на благотворителната акция. Розовото е цветът на благотворителната акция. Рак на гърдата. Розово. Защото болестта засяга жените. В събирането на средства участват най-вече жени, но не само. И мъжете тичаме, и ние събираме средства. Такъв е цветът на благотворителната акция. Няма нищо общо с пола на фланелката.
— Е, това вече е интересно. Значи все пак сте съгласен, че фланелките подсказват пола?
— Да, съгласен съм. Мъжките фланелки например подсказват, че са мъжки с това, че са с размер XL. Ето, пише го ей тука на етикетчето. Мъжки. XL. Вижте, това скрита камера ли е? Кажете ми, скрита камера ли е? А, ето го и колегата ви…
— Какво става, Мехмет?
— Клиентът не е доволен от написаното върху бланката с поръчката, господин Дънкан.
— Аз да ви приличам на Пати?
— Не бих могъл да кажа, тъй като не ви познавам достатъчно добре, но на пръв поглед не, не ми приличате.
— Тогава защо тука пише…
— Очевидно е грешка. Много ясно си спомням как онзи ден записах на вашата бланка „Пади“, с „д“.
— Е, най-сетне.
— Ще оправим нещата за двайсет и четири часа.
— Маратонът е в неделя.
— Двайсет и четиричасов срок означава, че фланелката ще е готова в петък. Ще успеем.
— Мисълта ми е, че вече няма време за грешки. За още грешки.
— Не се тревожете. Гарантирам лично.
— Чухте ли? Джордж Дънкан ви гарантира лично.
— Това какво по-точно означава?
— Означава, че фланелката ви ще е готова утре, Пади, обещавам ви. Ако трябва, сам ще отида до Сейнт Иве…
— Подизпълнителят ви е в Сейнт Иве?
— Ако трябва, сам ще отида до Сейнт Иве и ще я взема.
— Но това са дванайсет часа с кола в двете посоки.
— Ходили сте в Сейнт Иве значи? Струва ми се, че ако човек хване магистрала А-30, не е чак толкова…
— Вижте… Нека просто да е готова утре, а? С вярно изписано име.
— Имате думата ми.
— …
— Е, този беше от сърдитковците.
— Спри да гониш клиентите, Мехмет. Криза е.
— А, ясно, поредната смислена забележка. Пати, не смяташ ли, че в тази криза грешният правопис на едно име не е нещо чак толкова сериозно…
— Колко пъти трябва да ти повтарям? Клиентът винаги има право. И това не съм го измислил аз, за да те тормозя.