— Всъщност, тя не се е нанесла в същинския смисъл на думата. Все още не е освободила апартамента си…
— А аз съм се виждала с нея веднъж. Веднъж.
— Но ми каза, че я харесваш. Лека нощ! Този май ми показа среден пръст, видя ли го?
— Харесвам я. Тя е…
Аманда млъкна и очите й сякаш се обърнаха към някакъв образ вътре в самата нея, а на лицето й застина израз, който Джордж можеше да определи само като напрегнато замечтан. После изведнъж се зачуди защо му е толкова горещо. От него буквално се стичаше пот на ручейчета.
— Съжалявам, мила — каза той. — Наистина. Просто… Толкова мъничка част от нея е моя, как не разбираш? Иначе тя е на практика непознаваема. И аз алчно пазя всяка малка частичка от Кумико, до която се добера — той сведе очи към чашата с вино, която продължаваше да държи в ръка. — Не ти казах, защото исках годежът да е нещо, за което знам само аз. Част от нея, която е само моя. Съжалявам, ако ти звучи ужасно егоистично, но тя е толкова…
— Разбирам, татко — отговори кротко Аманда. Погледът й се плъзна над рамото на Джордж към Кумико, която подаваше палтата на Клеър, Ханк и видимо пияния Мехмет. — Мисля, че наистина разбирам.
Джордж нежно докосна ръката й.
— Обичам, когато ме наричаш „татко“.
Аманда го погледна и в очите й той видя такава болка, че му се прииска да я притисне в прегръдката си и никога повече да не я пусне да прекрачи вън от прага му, но тогава тя се усмихна колебливо и моментът отмина.
— Отивам да взема Джей Пи.
— Доведи ми го утре, а?
— Добре, татко — отвърна Аманда и пое нагоре по стълбите.
— Аманда — спря я Джордж.
— Да?
— Приятелката ти тръгна ли си?
Добър въпрос, изписа се на лицето на Аманда.
— Сигурно се е уговорила с някого да я закара — сви рамене тя. — Странно. Но и типично за нея.
После тръгна отново нагоре, а Джордж се върна при последните гости — все хора, които, слава Богу, познаваше и, макар и всекиго по различен начин, обичаше.
— Ама си потаен — рече Клеър. — Всъщност, никога през живота си не си бил потаен, затова и тазвечерното ти изпълнение донякъде ме разстрои.
— Не се ли радваш за мен?
— Във възторг съм, мили. Представа нямам как си накарал жена като нея дори да те погледне, но след като си успял…
— Поздравления — обади се Ханк и разтърси ръката му с онова твърде силно ръкостискане, явно — подозираше Джордж — запазено специално за бившия съпруг на Клеър.
— Дали следващия път да не поканиш по-малко хора, а?
— Знам. Малко сме объркани и ние, на кого ли всъщност…
— Арт маниаци — прекъсна го Мехмет. — Приличат на ония ята скорци, сещате ли се? Изникват от нищото, летят в кръг и ти замайват главата в продължение на седем минутки и след това потъват обратно в пълна забрава.
След този коментар се възцари мълчание.
— Мехмет, това беше… — почна Джордж.
— Казах ти, че нещо наближава — леко олюлявайки се, се обърна Мехмет към Ханк. — Нещо прекрасно.
— Каза, че нещото ще бъде и ужасно — напомни му Ханк.
— Е — отвърна Мехмет и погледна Джордж. — Сигурен съм, че ужасното няма да ни подмине.
— Божичко — рече Джордж и се отпусна безсилно на канапето, когато и последните гости си отидоха.
Кумико седна до него.
— Справихме се.
Но — освен ако Джордж не си въобразяваше, което също беше напълно възможно — между двамата се беше настанила някаква нова, непозната неловкост, сякаш след като бяха обявили годежа си пред семейството си и пред стая, пълна с някакви чужди гадни хора, отново се бяха превърнали в непознати. Джордж отчаяно се надяваше усещането да няма нищо общо с Рейчъл.
— Има ли някой от твоето семейство, на когото трябва да съобщим? — попита той.
Кумико му се усмихна слабо.
— Казвала съм ти вече много пъти. Сама съм на света. Само дето вече сме двама — аз и ти.
Джордж издиша шумно през носа си. Все така му беше непоносимо горещо. Потта му беше попила през бельото и ризата и беше стигнала до сакото.
— Наистина ли сме само аз и ти? — попита той.
— Какво имаш предвид?
Джордж изведнъж с изненада установи, че е на ръба да се разплаче.
— Криеш толкова много от мен. Продължаваш да криеш.
— Моля те, не ставай твърде алчен, Джордж — отвърна тя и той се стресна, когато чу същата дума — алчен — която сам беше употребил пред Аманда. — Не е ли достатъчно това, което имаме сега? — продължи Кумико. — Като съпруг и съпруга? Не можеш ли просто да ме обичаш заедно с всичките ми тайни?