— …
— Но преди да си отида…
— Рейчъл…
— Трябва да ти кажа едно. Как не разбираш, през всичките тези години гледах на взаимното притежание като на игра. Просто нещо, което трябва да бъде избягвано. Но знаеш ли до каква самота води това, Джордж?
— Аз…
— Не, не знаеш. Изобщо не знаеш. Мислиш си, че познаваш самотата, но не е така. Не я познаваш, защото ти си човек, който позволява да бъде притежаван. Разбира се, често, след като са те притежавали и са си получили своето, жените те изоставят и продължават напред, но не това имам предвид. Имам предвид, че когато за първи път срещнеш някого, ти му предлагаш себе си, Джордж. Така постъпваш. Разтваряш ръце и казваш: това съм аз, вземи ме, имай ме.
— Рейчъл, плачеш ли?
— А ти?
— Светлината. Лунната светлина. Очите ти я отразяват така странно…
— И чрез това да си притежаван, ти самият притежаваш, защото така действа любовта. Та затова те питам, какво ще правиш с Кумико? Малко по-бързо, Джордж, почти свършихме.
— Рейчъл…
— Ти наистина плачеш. Добре. Така и трябва. Това е, което не разбирах в теб, Джордж. Мислех, че аз те притежавам, точно като всичките други идиоти, с които съм спала през живота си. Притежавах ги, без да им давам нищо в замяна. Но ти. Ти, Джордж. Аз притежавах теб, а ти притежаваше мен. И точно затова не мога да ти простя.
— Рейчъл…
— Точно затова не мога и да се разделя с теб.
— Моля те…
— Точно затова съм тук тази нощ. Затова. Се. Случва. Всичко. Това. Още. Казах, още.
— Кумико.
— Знам. Кажи името й. Аз също ще го кажа. Кумико.
— Кумико.
— Кумико.
— Кумико.
— Няма нищо, Джордж. Поплачи си. Ти предаде любовта на живота си и трябва да плачеш. Сега ще си отида. Ще си отида.
— Очите ти.
— Моля?
— Очите ти.
— Това са само моите сълзи, Джордж. Защото ще плача дълго.
— …
— …
— Чу ли това?
— Не.
— Сякаш е точно пред прозореца…
— Нищо не чух, Джордж. Нито пък ти.
IV.
Джордж изработваше последната си апликация.
Вдигна очи от бюрото си. Последната. Какъв особен избор на дума. Разбира се, апликацията не беше последна в буквалния смисъл, просто последна от онези, които Джордж правеше за плочките от тайния комплект на Кумико. Тя щеше да я използва за последната плочка, за онази, която щеше да завърши разказваната в тях история. Кумико искаше да приключи с този проект преди сватбата, но със сигурност след нея щяха да последват още и още плочки.
Значи, тази апликация не беше последна. Не и окончателно последна. Не.
Джордж избърса капка пот от челото си и отново се захвана за работа. Не стигаше това, че упоритата температура от последните дни правеше всичко пред очите му да изглежда необичайно ярко, а напоследък го гризеше и непрестанна тревога: внезапният годеж с Кумико, нейната постоянна тайнственост сега, когато се беше впуснала в страстен опит да довърши серията от плочки, караниците с Аманда, с която в последно време май не можеше да разговаря, без да й се сопва.
Най-важен обаче си оставаше фактът, че беше преспал с Рейчъл. Джордж буквално не можеше да повярва, че това се беше случило в действителност, а не просто в някой негов сън. В интерес на истината, беше й се обадил като насън, като насън тя беше дошла в дома му в онзи случаен момент, в който Кумико отсъстваше, като насън двамата бяха прекарали нощта в леглото му. Сексът беше насилен и безрадостен — навярно по същия начин се чувстват наркоманите, когато ефектът от дрогата отмине — но принципно Рейчъл беше права. Макар и съвсем за кратко, той можеше да я притежава (както и тя него) изцяло — нещо, което никога не се беше случвало между него и Кумико, нещо, което — както му се струваше — никога не можеше да се случи. Кумико беше непознаваема, колко още доказателства му трябваха за това? Тя беше подобна на някаква историческа личност от миналото или на богиня, а той беше уплашен, и ядосан, и…
— Глупак — прошепна си сам на себе си, разряза от горе до долу страницата, която държеше, и я изхвърли.
Беше преспал с Рейчъл. Беше преспал с Рейчъл. Беше преспал с Рейчъл. Кумико не знаеше за това, нямаше начин да узнае, а и сам Джордж неясно как интуитивно чувстваше, че и самата Рейчъл ще си мълчи. Но какво значение имаше това? Злото беше сторено.