— Само в Америка се държат така с клиентите, Джордж. Мога ли да ви помогна, господине. Страхотно ви стои, господине. Да ви донеса ли още чай с лед, господине.
— … това само показва, че никога не си бил в Америка.
— Гледам я по телевизията. Все едно, че съм бил.
— Моля ти се, просто се обади в Сейнт Иве и им кажи, че имаме една спешна поправка. И използвай случая да ги питаш какво става с поръчката за ергенското парти на Брукмън. Момчетата заминават за Рига довечера и тениските трябва да са пристигнали тука преди…
— Брукмън?
— … Ох, какъв е този поглед, Мехмет? Никак не ми харесва. Моля те, кажи ми, че…
— Тениските Брукмън вече са при клиента. Той дойде и си ги взе, докато ти беше да обядваш.
— О, не. Не, не, не. Проверих поръчките лично и днес не е пристигала друга партида, освен…
— Светлосините тениски с котенцето отпред.
— Те са за моминското парти на О’Райли! Как, за бога, се връзват светлосинички котета с ергенско парти? На тях дори пишеше „моминско парти“…
— В Турция няма момински партита! От къде да знам каква е разликата между моминско и ергенско?
— Преместили сте се в Англия, когато си бил на три годинки, Мехмет!
— Чудо голямо! Всички на туй парти ще са толкова фиркани, че никой няма и да забележи тениските.
— Ами струва ми се, че десетима войници от почетната гвардия на Нейно величество все ще обърнат внимание на факта, че светлосиньо анимационно коте, прикрило чатала си с ръчичка, едва ли е най-подходящото…
— Лапичка.
— Моля?
— Щом е коте, значи няма ръчички, а лапички. И какво въобще прави това коте? Мастурбира? Що за тема е това за едно моминско парти?
— Какво?
— Кал Брукмън, Мехмет. Той очевидно по някаква причина още не е отворил кашона с тениските си…
— Да, той малко бързаше. Дори не ги погледна.
— … Хилиш се.
— Няма такова нещо.
— Хилиш се. Дал си му ги нарочно.
— Не е вярно!
— Мехмет!
— За всичко все мен обвиняваш! Расист!
— Звънни на човека. Веднага.
— Не разбирам защо все аз трябва да върша всичката гадна работа тук. Ти друго не правиш, освен да киснеш отзад и да се занимаваш с безценните си изрезки. Тази например какво трябва да представлява?
— Коя?
— Тази, дето я държиш през цялото време. Дето току-що я скри зад гърба си.
— Тази ли? А, нищо. Това е…
— Прилича на гъска.
— Не е гъска. Жерав е.
— Жерав.
— Жерав, да.
— … като онези по строежите1? Защото, Джордж, съжалявам, че точно аз трябва да ти го кажа, ама…
— Обаждай се на Брукмън! Веднага. Веднага, веднага, веднага, веднага, веднага…
— Хубаво, обаждам се. Господи, робството е отменено преди двеста години, за твое сведение.
— Да, знам, от Уилям Уилбърфорс.
— И после се чудиш защо не ходиш по срещи. Не смятам, че споменаването на Уилям Уилбърфорс възбужда жените. Е, признавам, не съм съвсем сигурен…
— Нямам проблем с жените, Мехмет.
— А, така ли, а какво стана с онази, последната? Мистериозното ти гадже, което никой така и не видя и което дори си нямаше име? Да не би момичето да живее в Канада, Джордж? Да не би да се казва Албърта?
— Дори не се опитвам да разбера какви ги дрънкаш.
— Асоциация от мюзикъл, Джордж. Все едно ти говоря на китайски. Което ми напомня, че имам прослушване…
— Да, хубаво, впиши в графика кога ще отсъстваш и после звънни на Брукмън. И не стой половин час да туитваш, преди да вдигнеш слушалката.
— Туитваш. Било ли е изобретено цветното кино, когато си се родил, Джордж? А гравитацията дали е действала по твое време?
— Нещо май много си си повярвал, Мехмет. Да не мислиш, че ще ми мигне окото да те уволня?
— А, ето, да си дойдем на думата. „Това е моето ателие за предпечат. Аз съм собственикът…“
— Аз съм собственикът.
— Хубаво. Оставям те насаме с гъската ти.
— Жерав.
— Е, надявам се да напишеш това някъде, защото никой няма да си помисли „Виж ти, жерав“ като види произведението ти.
— То не е за гледане. Просто…
— Просто какво?
— Нищо.
— Какво изведнъж стана такъв свенлив? Дори се изчерви!
— Не, стига, какво? Няма такова нещо. Аз само… Видях жерав. Нощес.
1
Непреведима игра на думи. На английски crane освен жерав (зоол.), означава и товароподемен кран — Б.пр.