— Мамка му — рече тя. — Той е гола вода! Ще си тръгна с теб!
Погледнах към момчето. В очите му напираха сълзи. Целият трепереше. Беше влюбен, горкият.
Момичето от другата ми страна имаше тъмна коса. Тялото й беше също толкова хубаво колкото на блондинката, но не беше толкова привлекателна в лицето.
— Хайде с мен — предложи ми тя.
— Какво?
— Вземи ме с теб — поясни тя.
— Чакай малко.
Пак се обърнах към блондинката и казах:
— Слушай, ти си много красива, но не мога да си тръгна с теб. Не искам да огорча твоя приятел.
— Майната му на този кучи син. Той е гола вода.
Момичето с тъмната коса ме дръпна за ръката:
— Ако не ме вземеш с теб веднага, аз си тръгвам.
— Добре де — отвърнах. — Давай да вървим.
Намерих Макинтош. Той не правеше нищо особено. Предполагам, че просто не обичаше купоните.
— Хайде, Мак, закарай ни в хотела — казах аз.
Там имаше още бира. Тъмнокосото момиче ми каза, че името й е Айрис Дуарте. Била наполовина индианка и твърдеше, че работи като кючекчийка. Стана на крака и хвърли няколко гьобека. Изглеждаше добре.
— Обаче е нужен костюм, за да се получи както трябва — добави тя.
— Не, не ми трябва костюм — възразих.
— Не бе, искам да кажа, че на мен ми трябва костюм, за да се получи — обясни тя.
Наистина приличаше на индианка. Имаше индиански нос и индианска уста. Изглеждаше някъде на двайсет и три, имаше тъмнокафяви очи, тих глас и това страхотно тяло. И беше чела три-четири от моите книги. Добре тогава.
Пихме още един час, после си легнахме. Първо я лизах, но когато се качих върху нея, просто я чуках известно време, без да свърша. Жалко.
На сутринта си измих зъбите, наплисках се със студена вода и пак си легнах. Започнах да си играя с путката й. Тя се намокри. Качих се върху нея. Започнах да я работя, като си мислех за страхотното й младо тяло. Тя го поемаше с желание. Беше страхотно. Страхотно. След това Айрис отиде в банята.
Аз се изтегнах, като си мислех колко страхотно беше. Айрис се върна и пак си легна. Не си говорихме. Мина един час. После го направихме отново.
Накрая се измихме и се облякохме. Тя ми даде адреса и телефонния си номер, а аз й дадох моите. Тя май наистина ме харесваше. След петнайсет минути и Макинтош почука на вратата. Закарахме Айрис до едно кръстовище близо до работното й място. Излезе, че всъщност е сервитьорка; това с кючека й беше само мечта. Целунах я за довиждане. Тя излезе от колата. После се обърна и ми махна, преди да си тръгне. Гледах тялото й, докато се отдалечаваше.
— Чинаски пак удари нещо — обобщи Макинтош, докато караше към летището.
— Ами, нищо особено — отвърнах.
— И мен ме огря — добави той.
— Така ли?
— Аха. С твоята блондинка.
— Какво?
— Да — потвърди той и се засмя. — Тя остана за мен!
— Карай към летището, кучи сине!
Върнах се в Лос Анджелис и минаха три дни. Вечерта имах среща с Дебра. Телефонът звънна.
— Ханк, обажда се Айрис!
— Айрис, каква изненада! Как си?
— Ханк, идвам в Лос Анджелис. Идвам да те видя!
— Супер! Кога?
— В сряда преди Деня на благодарността.
— Деня на благодарността?
— И мога да остана чак до следващия понеделник!
— Добре.
— Имаш ли нещо за писане? Ще ти кажа номера на полета.
Същата вечер двамата с Дебра вечеряхме в един ресторант до брега. Масите не бяха наблъскани една до друга и имаше предимно морска храна. Поръчахме си бутилка бяло вино и чакахме вечерята. Дебра изглеждаше много добре, но ми каза, че се преуморява от работа. Искала да наеме още едно момиче. А не било лесно да намери човек, който да става за нещо. Като цяло, хората не ставали.
— Така е — съгласих се аз.
— Чувал ли си се със Сара?
— Обадих й се по телефона. Бяхме се скарали за нещо. Аз малко загладих нещата.
— Виждал ли си я, след като се върна от Канада?
— Не.
— За Деня на благодарността съм поръчала дванайсеткилограмова пуйка. Можеш ли да режеш пуйка?
— И още как.
— Не пий прекалено много тази вечер. Нали знаеш какво става, когато пиеш прекалено много? Ставаш като мокро макаронче.
— Добре.
Дебра се протегна през масата и ме погали по ръката:
— Милото ми мокро макаронче!