Този анализ изобщо не ми помагаше да се чувствам по-добре.
Телефонът звънна. Беше Сара.
— Нали каза, че ще се обадиш? Какво стана?
— Тя не беше в офиса.
— Не беше в офиса?
— Беше в съда.
— И какво ще правиш сега?
— Ще я чакам. И ще й кажа.
— Добре.
— Не биваше да те занимавам с моите глупости.
— Няма проблеми.
— Искам да те видя пак.
— Кога? След кючекчийката?
— Ами да.
— Благодаря, но не желая.
— Ще ти се обадя.
— Добре. Ще гледам да ти изпера пелените, за да са готови.
Продължих да пия вино и да чакам. Стана три, четири, пет. Най-сетне се сетих да се облека. Когато колата на Дебра спря пред къщата, аз седях и я чаках с чаша в ръка. Тя отвори вратата. Носеше торба с покупки. Изглеждаше много добре.
— Здрасти! — каза тя. — Как е бившето мокро макаронче?
Отидох до нея и я прегърнах. Започнах да треперя и се разплаках.
— Какво има, Ханк?
Дебра пусна покупките на пода. Вечерята ни. Аз я притиснах към себе си. Не спирах да хлипам. Сълзите ми се лееха като вино. Не можех да спра. Част от мен наистина плачеше, а на другата й се искаше да бъде някъде по-далеч оттук.
— Какво има, Ханк?
— Не мога да бъда с теб на Деня на благодарността.
— Защо? Защо? Какво е станало?
— Знаеш ли какво е станало? Аз съм ЕДНО ГИГАНТСКО ЛАЙНО!
Вината ме дълбаеше като тирбушон и аз се сгърчих от ужасна болка.
— Една кючекчийка ще идва от Канада, за да бъде с мен на Деня на благодарността.
— Кючекчийка?
— Да.
— Красива ли е?
— Да, красива е. Съжалявам, толкова съжалявам…
Дебра ме отблъсна.
— Чакай да прибера покупките.
Тя вдигна торбата и влезе в кухнята. Чух как се отвори и затвори вратата на хладилника.
— Дебра? — казах. — Аз си тръгвам.
От кухнята не се чу никакъв звук. Отворих вратата и излязох. Фолксвагенът запали. Пуснах радиото, светнах фаровете и потеглих обратно към Лос Анджелис.
94
В сряда вечерта бях на летището и чаках Айрис. Седях и гледах жените. Никоя от тях — освен една-две — не изглеждаше толкова добре, колкото Айрис. С мен нещо не беше наред: продължавах да мисля само за секс. За всяка жена, която гледах, си представях каква е в леглото. Ако не друго, това беше интересен начин да убиеш времето в чакалнята на летището.
Жени: обичах цветовете на дрехите им; начинът, по който вървяха; жестокостта по някои лица; почти съвършената красота, която се появяваше в други — завладяващо, вълшебно женствена. Биеха ни по всички точки: планираха всичко по-добре и бяха много по-организирани. Докато мъжете гледаха футбол, пиеха бира или играеха на боулинг, те, жените, мислеха за нас, съсредоточаваха се, изучаваха ни, взимаха решения — дали да ни приемат, да ни отхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни напуснат. В крайна сметка нищо от това нямаше значение; каквото и да стореха те, мъжете свършваха самотни и луди.
Бях купил за нас с Айрис една деветкилограмова пуйка. Оставих я в умивалника, за да се размрази. Денят на благодарността. Доказателство, че си преживял още една година с всичките войни, инфлация, безработица, смог и президенти. Величествено, невротично събиране на фамилиите: шумните пияници, бабите, сестрите, лелите, вресливите деца, бъдещите самоубийци. Да не забравяме и това, че след празника на всички им става лошо от преяждане. И аз бях същият като всички останали: в умивалника ми имаше пуйка, която беше убита, оскубана и изкормена. Айрис щеше да я опече за мен.
Същия следобед бях получил писмо по пощата. Извадих го от джоба си и го препрочетох. Беше изпратено от Бъркли и гласеше:
Скъпи господин Чинаски,
Вие не ме познавате, но аз съм готина кучка. Излизах с моряци и един шофьор на камион, но те не ме задоволяват. Тоест, чукаме се, но няма нищо друго. Тези копелета просто нямат съдържание. Аз съм на 22 и имам 5-годишна дъщеря, Астер. Живея с един мъж, но не правим секс, просто живеем заедно. Казва се Рекс. Бих искала да ви дойда на гости. Майка ми ще гледа Астер. Прилагам снимка. Ако искате, ми пишете. Чела съм само някои от книгите ви. Трудно се намират по книжарниците. Най-много ми харесва това, че всичко се разбира. И са забавни.