Скъпа Таня,
Получих писмата ти и снимката. Седя си сам след Деня на благодарността. Имам махмурлук. Снимката ти ми хареса. Имаш ли още?
Чела ли си Селин? Имам предвид книгата „Пътуване до края на нощта“. След това той се похаби и започна само да мрънка за редакторите и читателите си. Много жалко, по дяволите. Просто си изгуби ума. Мисля си, че сигурно е бил добър лекар. Или пък не. Може би не е вярвал в това. Може би нарочно е убивал пациентите си. Ето от какво би излязъл добър роман. Много лекари го правят. Дават ти някое хапче и те пращат обратно на улицата. Трябват им много пари, за да си върнат студентските заеми. Така че поемат колкото могат повече пациенти и ги обработват по най-бързия начин. Претеглят те, мерят ти кръвното, дават ти някое хапче и те гонят обратно на улицата, а на теб ти става още по-зле. Зъболекарите ти прибират всички спестявания, но поне ти правят нещо на зъбите.
Както и да е, аз още пиша и засега изкарвам достатъчно за наема. Писмата ти са интересни. Кой те е снимал без бикини? Сигурно някой добър приятел. Рекс? Виждаш ли, вече ревнувам! Това е добър знак, нали? Нека засега да го наричаме интерес. Или притеснение…
Ще чакам до пощенската кутия. Нали ще ми изпратиш още снимки?
Вратата се отвори. Беше Айрис. Издърпах листа от машината и го оставих наопаки.
— Ханк! Купих си курвенските обувки!
— Страхотно!
— Сега ще си ги сложа, за да ти ги покажа! Ще ти харесат, ще видиш!
— Направи го, бейби!
Айрис отиде в банята. Аз скрих писмото до Таня под някакви листа.
Айрис излезе от банята. Обувките бяха яркочервени, на убийствено високи токове. С тях приличаше на една от най-големите курви на всички времена. Обувките бяха без пети, а и пръстите й се виждаха през полупрозрачния материал. Айрис се разходи напред-назад. И без това имаше твърде провокиращо тяло и задник, но когато се качи на тези обувки, провокацията стигна до небето. Изглеждаше влудяващо. Айрис спря, погледна ме през рамо и се усмихна. Какво великолепно курве! Имаше най-хубавите хълбоци, задник и прасци, които бях виждал през живота си! Изтичах да налея нещо за пиене. Айрис седна и кръстоса крака. Беше на един стол точно срещу мен. Чудесата в живота ми продължаваха. Нищо не разбирах.
Курът ми беше станал твърд, пулсираше и притискаше панталоните ми отвътре.
— Знаеш какво харесват мъжете — казах на Айрис.
Изпихме си чашите. После я хванах за ръката и я заведох в спалнята. Бутнах я на леглото. Вдигнах й роклята и се захванах с бикините. Не беше лесна работа. Бикините й се заплетоха на едната обувка и не искаха да се откачат от токчето, но накрая успях. Роклята на Айрис все още покриваше хълбоците й. Вдигнах я за гъза и издърпах роклята под нея. Тя вече беше влажна. Погалих я с пръсти. Айрис почти винаги беше влажна и готова. Беше пълна радост. Носеше дълги найлонови чорапи със сини жартиери, украсени с червени рози. Натиках го във влагата. Краката й стърчаха високо във въздуха и докато я галех, виждах курвенските обувки на краката й — червените токчета стърчаха като ками. Айрис беше готова за още едно здраво, старомодно чукане. Любовта беше само за класически китаристи, католици и шахматисти. А тази курва с червените обувки и дългите чорапи — тя щеше да получи от мен точно това, което заслужаваше. Опитах се да я разпоря, да я разкъсам на парчета. Гледах странното й полуиндианско лице в слабата слънчева светлина, която се процеждаше през щорите. Беше като убийство. Беше моя. Нямаше къде да избяга. Чуках я с всичка сила, ръмжах, удрях й плесници по лицето и едва не я разкъсах на две.
Изненадах се, че след всичко това тя успя да стане — с усмивка — и да отиде в банята. Изглеждаше почти щастлива. Обувките й бяха паднали отстрани до леглото. Курът ми още беше твърд. Взех едната обувка и го потърках в нея. Беше страхотно. После оставих обувката обратно на пода. Когато Айрис излезе от банята — с усмивка — курът ми най-сетне спадна.