Спалнята беше миниатюрна, по-скоро като бокс. Тясно легло с мръсни чаршафи. Завивката беше хвърлена на пода. Свалих си ципа и го извадих.
— Двайсет долара — каза тя.
— Почвай да го лапаш! Смучи до дъно!
— Двайсет долара.
— Знам колко струва. Искам да си ги изкараш. Изсмучи ми топките.
— Първо двайсет долара.
— А, така ли? Ако ти дам двайсетачка, откъде да знам, че няма да извикаш ченгетата? Откъде да знам, че няма да се появи брат ти, който е баскетболист, висок два и десет и въоръжен с нож? А?
— Първо двайсет долара. И не се притеснявай. Ще ти го смуча. Ще ти го смуча точно както трябва.
— Не ти вярвам, курво.
Вдигнах си ципа и по най-бързия начин изчезнах оттам, като тичах надолу по циментовото стълбище. Накрая стигнах до улицата, скочих в моя фолксваген и подкарах към къщи.
Започнах да пия. Съдбата се беше обърнала срещу мен. Телефонът звънна. Беше Боби.
— Качи ли Айрис на самолета?
— Да, Боби, и искам да ти благодаря, че този път за разнообразие не се опита да я сваляш.
— Виж, Ханк, ти само си измисляш. Ти си стар, а постоянно водиш млади мацки, така че се изнервяш, когато се появи и някой млад котарак. Просто се стягаш, това е.
— Липсва ми самоувереност, нали така беше?
— Ами…
— Добре де, Боби.
— Както и да е. Валери пита дали не искаш да слезеш да изпием по нещо.
— Защо не?
Боби имаше някаква адски убийствена трева. Започнахме да си я подаваме. Освен това си беше купил много нови албуми за уредбата си. Беше си купил и албум на любимия ми изпълнител, Ранди Нюман, така че го пусна — не много силно, както го помолих.
Така че започнахме да слушаме Ранди и да пушим трева, а после Валери ни направи ревю. Беше си купила десетина секси дрешки от Frederick’s. Отвътре на вратата на банята бяха наредени и трийсет чифта обувки.
Валери се появи от банята на двайсетсантиметрови токчета. Едва ходеше. Започна да подскача из стаята, като се олюляваше на кокилите си. Задникът й стърчеше, а миниатюрните й зърна бяха остри и твърди и мушкаха полупрозрачната й блузка отвътре. На глезена си имаше тънка златна верижка. Тя се завъртя с лице към нас и направи няколко леки еротични движения.
— Боже Господи — каза Боби.
— Боже Господи, Исусе Христе и всички ангели! — казах аз.
Когато Валери мина покрай нас, се протегнах и я хванах за гъза. Пак бях жив. Беше страхотно. Валери се скри в кенефа, за да се преоблече.
Всеки път, когато излизаше оттам, изглеждаше все по-добре, все по-лудо и по-диво. Целият процес явно отиваше към някакъв неизвестен връх.
Пиехме и пушехме, а Валери вадеше нови и нови дрешки. Страхотно шоу.
После тя седна в скута ми и Боби направи няколко снимки.
Вечерта продължаваше. По едно време се огледах и установих, че Валери и Боби ги няма. Отидох в спалнята и видях Валери на леглото — беше гола, е изключение на обувките си с високи токчета. Тялото й беше слабо и стегнато.
Боби си стоеше облечен, но смучеше гърдите на Валери — първо едната, после другата. Зърната й бяха щръкнали.
Боби вдигна поглед към мен:
— Ей, старче! Чувал съм как се фукаш колко те бива да лижеш. Как ти се струва това?
Боби се наведе и разтвори краката на Валери, после се спусна там и започна да лиже клитора. Биваше го, но му липсваше вдъхновение.
— Чакай малко, Боби, не го правиш както трябва. Чакай да ти покажа.
И аз се спуснах долу. Започнах отдалеч и постепенно стигнах до клитора. Валери реагира. Даже прекалено бурно. Стисна бедра от двете страни на главата ми с такава сила, че не можех да дишам. Ушите ми бяха притиснати към черепа. Едва се измъкнах.
— Видя ли как, Боби?
Боби не отговори. Обърна се и отиде в банята. Аз бях свалил обувките и панталоните си. Когато пия, обичам да си показвам краката. Валери се протегна и ме дръпна на леглото. После се наведе над кура ми и го пое в устата си. В сравнение с много други жени не беше чак толкова добра. Започна да ми духа, но не правеше почти нищо друго. Продължи дълго и аз усетих, че няма да свърша така. Затова й дръпнах главата, положих я на възглавницата и я целунах. После се качих върху нея. Бях направил осем-десет тласъка, когато чух Боби зад гърба си.