— На масата в кухнята.
— Нямаш ли бюро? Мислех, че писателите имат бюра.
— Някои дори си нямат и маса в кухнята.
— Бил ли си женен? — попита Валенсия.
— Веднъж.
— Какво се обърка?
— Намразихме се.
— Аз съм била женена четири пъти. Но още се виждам с бившите ми съпрузи. Сега сме приятели.
— Пий де.
— Нещо си нервен — отбеляза Валенсия.
— Нищо ми няма.
Валенсия си довърши питието и се изтегна на дивана. Сложи главата си в скута ми. Аз започнах да я галя по косата. Налях й още едно, после продължих да я галя по косата. Виждах циците й в деколтето. Наведох се и я целунах продължително. Езикът й се стрелна навън-навътре в устата ми. Мразех тази жена. Курът ми започна да се надига. Пак се целунахме и аз пъхнах ръка под блузата й.
— Знаех си, че някой ден ще се срещнем — каза тя.
Отново я целунах, този път малко грубо. Тя усети кура ми, който се притисна в главата й.
— Ей! — възкликна.
— Нищо работа — казах аз.
— Да бе — рече тя. — Какво искаш да правим?
— Не знам.
— Аз знам.
Валенсия стана и отиде в банята. Когато излезе, беше гола. Легна под завивките. Аз изпих още едно. После се съблякох и легнах при нея. Дръпнах завивките. Егати огромните цици. Половината от нея беше цици. Хванах едната с ръка, доколкото успях, и засмуках зърното. То не се втвърди. Тогава хванах другата и направих същото. Никаква реакция. Поиграх си с циците й, после си пъхнах кура между двете. Зърната й останаха меки. Побутнах кура си към устата й, но тя извърна глава. Помислих си дали да не й изгоря гъза с цигара. Колко много месо имаше тази жена! Беше си истинска дърта, отпусната курва. От курвите обикновено се надървям страшно. Курът ми и сега беше твърд, но просто не ми се занимаваше.
— Да не си еврейка? — попитах.
— Не.
— Приличаш на еврейка.
— Не съм.
— Но живееш във Феърфакс, нали?
— Да.
— Да не би родителите ти да са евреи?
— Какво започна сега за тези евреи?
— Не се притеснявай. Имам много добри приятели евреи.
Пак се хванах за циците й.
— Май те е страх — отбеляза Валенсия. — И ти е нервно.
Размахах кура си към лицето й.
— Това уплашено ли е?
— Не, ужасно е. Защо има толкова големи вени?
— На мен ми харесва.
Сграбчих я за косата, притиснах главата й в стената и засмуках зъбите й, като я гледах в очите. После започнах да си играя с путката й. Беше много бавна. Най-сетне започна да се отваря и аз си пъхнах пръста. След известно време стигнах до клитора и започнах да го обработвам. После се качих върху нея. Курът ми най-сетне беше в нея и започнахме да се чукаме. Но не изпитвах никаква нужда да я задоволя. Валенсия беше доста тясна. Бях проникнал добре в нея, но тя сякаш не реагираше. Изобщо не ми пукаше. Продължих да я помпам. Просто още едно чукане. Част от проучването. В действията ми нямаше елемент на насилие. Просто се подчинявах на природен закон. Бяхме като две животни в гората и аз бях хищникът. Беше моя. Най-сетне започваше да усеща нещо. Целунах я и този път устните й се разтвориха. Набих го по-навътре. Сините стени на спалнята ни гледаха. Валенсия започна да издава тихи звуци. Това допълнително ме насърчи.
Когато тя излезе от банята, аз вече се бях облякъл. На масата имаше две питиета. Започнахме да си ги пием.
— Как така живееш във Феърфакс? — попитах.
— Харесва ми там.
— Искаш ли да те закарам до вкъщи?
— Ако нямаш нищо против.
Валенсия живееше на две пресечки от булеварда.
— Ето там — посочи тя. — С мрежата на вратата.
— Изглежда приятно.
— Приятно е. Искаш ли да влезеш за малко?
— Имаш ли нещо за пиене?
— Пиеш ли шери?
— Естествено.
Влязохме. На пода имаше някакви хавлии. Тя ги ритна под дивана. После донесе шерито. Беше от най-евтиното.
— Къде е банята? — попитах.
Влязох вътре, пуснах водата, за да заглуша шума, и повърнах шерито. После пак пуснах водата и излязох.
— Искаш ли още едно? — попита тя.
— Естествено.
— Идваха децата — каза тя. — Затова е толкова разхвърляно.
— Имаш деца, така ли?
— Да, но Сам се грижи за тях.
Довърших си питието.
— Ами добре, благодаря за шерито. Трябва да тръгвам.