— Добре, знаеш ми телефона.
— Добре.
Валенсия ме изпрати до вратата с мрежата. Целунахме се. После си отидох при фолксвагена. Качих се и потеглих. Завих зад ъгъла, паркирах накриво, отворих вратата и повърнах и второто шери.
98
На всеки три-четири дни се виждах със Сара, у тях или у нас. Спяхме заедно, но не правехме секс. Стигахме близо, но никога докрай. Законите на Дрейър Баба бяха непоклатими.
Решихме да прекараме празниците заедно у нас — Коледа и Нова година.
Сара пристигна на обяд на 24-ти декември със своя фолксваген. Видях как паркира и излязох да я посрещна. На покрива на вана беше натоварила дървен материал. Това щеше да бъде подаръкът ми за Коледа: искаше да ми скове легло. Старото ми легло беше истинска подигравка — метална рамка с пружина, която стърчеше през матрака. Освен това Сара беше купила екологично чиста пуйка и всичко останало. Аз трябваше да платя за нея и за бялото вино. Имаше и допълнителни подаръчета и за двама ни.
Внесохме дървения материал, пуйката и останалите дреболии. Аз изкарах навън пружината, матрака и таблата на леглото и оставих табела с надпис „Вземете безплатно“. Първо изчезна таблата, после пружината, а накрая някой вдигна и матрака. Кварталът беше беден.
Бях виждал леглото на Сара у тях и дори бях спал на него. Никога не съм харесвал обикновените матраци — поне тези, които съм успявал да си купя. Прекарал съм повече от половината си живот в легла, които са подходящи по-скоро за земен червей, отколкото за човек.
Сара сама си беше сковала легло и сега щеше да ми направи същото: солидна дървена платформа, поддържана от седем дебели дървени крака (седмият беше разположен в центъра на леглото), на която отгоре беше залепен дебел лист пенопласт. Сара имаше добри идеи. Аз държах дъските, а Сара забиваше гвоздеите. Добре въртеше чука. Тежеше само четирийсет и осем килограма, но здраво забиваше гвоздеите. Щеше да стане хубаво легло.
Стана доста бързо.
След това го пробвахме — но не в сексуалния смисъл, — а Дрейър Баба се усмихваше над нас.
После тръгнахме да обикаляме с колата, за да търсим коледна елха. Аз не държах чак толкова на елхата (когато бях малък, по Коледа винаги бях най-нещастен), така че, когато не намерихме никъде, не се натъжих особено. Но докато карахме обратно, на Сара й стана кофти. После обаче се прибрахме, тя изпи няколко чаши бяло вино и й мина, та тръгна да обикаля къщата и да украсява всичко с коледни играчки, лампички и станиолови лентички — част от тях дори сложи по косата ми.
Бях чел някъде, че на Бъдни вечер и Коледа се самоубиват повече хора, отколкото по всяко друго време. Освен това празникът очевидно нямаше почти нищо общо с раждането на Христос.
По радиото пускаха само гадна музика, а по телевизията беше още по-зле, така че ги спряхме и Сара се обади по телефона на майка си в Мейн. Аз също говорих с нея и останах с впечатлението, че мама не е толкова зле.
— Отначало мислех да те запозная с нея и да станете гаджета, но тя е по-стара от теб — каза ми Сара.
— Забрави.
— Едно време и тя имаше хубави крака.
— Забрави.
— Да не би да имаш предразсъдъци срещу старите хора?
— Да, срещу всички стари хора освен мен.
— Държиш се като кинозвезда. Винаги ли си спал с жени, които са с двайсет-трийсет години по-млади от теб?
— Освен когато аз бях на двайсет и няколко, да.
— Хубаво. А някога бил ли си с жена, която е по-възрастна от теб? Имам предвид, да си живял с нея?
— Да, когато бях на двайсет и пет, живеех с една жена на трийсет и пет.
— Как беше?
— Ужасно. Влюбих се.
— Кое беше ужасното?
— Тя ме накара да ходя на училище.
— И това е ужасно?
— Не беше такова училище, за каквото си мислиш. Тя беше учителката в него, а аз бях единственият ученик.
— Какво стана с нея?
— Погребах я.
— С почести? Ти ли я уби?
— Не, пиенето.
— Весела Коледа.
— Много ясно. Кажи ми ти за твоите.
— Ще пропусна.
— Прекалено са много, така ли?
— Прекалено много и прекалено малко.
След трийсет-четирийсет минути на вратата се почука. Сара стана да отвори. В къщата ми влезе някакъв секссимвол. На Бъдни вечер. Нямах никаква представа коя е тази жена. Носеше тясна черна рокля и огромните й гърди сякаш се канеха да изскочат от нея. Беше великолепна. Никога не бях виждал такива гърди, демонстрирани по такъв начин, освен по филмите.