— Много тъжна история — отбелязах аз.
— Вижте, аз ще си тръгвам — рече Еди. — Весела Коледа. Благодаря за питието.
Стана и аз я изпратих до вратата. Тя излезе и прекоси двора на сградата. Аз се върнах и си седнах.
— Кучи син — каза ми Сара.
— Какво има сега?
— Ако ме нямаше, щеше да я изчукаш.
— Аз почти не познавам тази дама — отвърнах.
— С такива цици! Ти направо се изплаши! Страх те беше дори да я погледнеш!
— Чудя се защо обикаля сама на Бъдни вечер?
— Защо не я попита?
— Нали каза, че търсела Боби…
— Ако ме нямаше, щеше да я изчукаш!
— Не знам. Кажи ми, откъде да знам?
Сара скочи и изпищя. После се разплака и избяга в другата стая. Аз си налях питие. Цветните лампички по стените продължиха да мигат.
99
Сара приготвяше пълнежа за пуйката, а аз седях в кухнята и си говорех с нея. И двамата пиехме бяло вино.
После телефонът звънна. Отидох да вдигна. Беше Дебра.
— Само исках да ти пожелая весела Коледа, мокро макаронче.
— Благодаря ти, Дебра. Весел Дядо Коледа и на теб.
Поговорихме си малко, после аз се върнах в кухнята.
— Кой беше?
— Дебра.
— Как е тя?
— Предполагам, че е добре.
— Какво искаше?
— Да ме поздрави за Коледа.
— Екологично чистата пуйка ще ти хареса. Пълнежът също е хубав. Хората ядат отрова — чиста отрова. Америка е една от страните в света, където има най-много рак на дебелото черво.
— Аха, и моят гъз често ме сърби, но това е от хемороидите. Веднъж ходих да ми ги изрежат. Преди да те оперират, ти вкарват в гъза нещо като змия с фенерче, за да проверят дали нямаш рак. Доста е дълга тази змия. И я пъхат цялата!
Телефонът пак звънна. Отидох да вдигна. Беше Каси.
— Как си?
— Двамата със Сара си правим пуйка.
— Липсваш ми.
— Весела Коледа и на теб. Как върви работата?
— Добре. До втори януари съм в отпуска.
— Честита Нова година, Каси!
— Какво ти става, по дяволите?
— Малко съм замаян. Не съм свикнал да пия бяло вино толкова рано през деня.
— Обади ми се някой път.
— Естествено.
Пак се върнах в кухнята:
— Сега пък беше Каси. По Коледа всички се обаждат. Може да звънне и Дрейър Баба.
— Няма.
— Защо?
— Защото той никога не е говорил на глас. Никога не е говорил и не е докосвал пари.
— Това е готино. Дай да опитам от пълнежа, както е суров.
— Добре.
— Брей, хич не е зле!
После телефонът пак звънна. Така функционираше това нещо. Започне ли да звъни веднъж, не спира. Отидох в спалнята и вдигнах.
— Ало? — казах. — Кой се обажда?
— Кучи син! Не ме ли позна?
— Всъщност не.
Беше някаква пияна жена.
— Познай де.
— Чакай. Сетих се! Айрис!
— Да, Айрис. И съм бременна!
— Знаеш ли кой е бащата?
— Какво значение има?
— Май си права. Как е във Ванкувър?
— Добре. Чао.
— Чао.
Пак се върнах в кухнята.
— Този път беше канадската кючекчийка — съобщих на Сара.
— Как е тя?
— Изпълнена с коледна радост.
Сара сложи пуйката във фурната и двамата отидохме в дневната. Поговорихме си малко за глупости. После пак звънна телефонът.