Към четири следобед на вратата почука Тами. Пуснах я да влезе и тя отиде направо в кухнята. Чух как отвори вратата на хладилника.
— Ей, тук има супа!
— Аха.
— Готина ли е?
— Аха.
— Може ли да опитам?
— Добре.
Чух как сложи супата на котлона. После реши да я опита.
— Господи! Няма никакъв вкус! Трябват още подправки!
Чух как сипва подправките с лъжицата. После пак я опита.
— Така е по-добре! Но трябват още подправки! Аз съм от италиански род, нали разбираш… ето… така е по-добре! Сега ще я оставя да се стопли. Може ли една бира?
— Добре.
Тами се върна с бутилката и седна при мен.
— Липсвам ли ти? — попита.
— Никога няма да разбереш.
— Май ще се връщам на работа в Play Pen.
— Супер.
— Там дават добри бакшиши. Имаше един тип, който всяка вечер ми даваше по пет долара. Беше влюбен в мен. Но нито веднъж не ме покани на среща. Само ме зяпаше. Беше много странен. Беше ректален хирург и понякога мастурбираше, докато ме гледаше как работя. Подушвах спермата под дрехите му, нали се сещаш.
— Е, поне му е било приятно.
— Мисля, че супата е готова. Ти искаш ли?
— Не, благодаря.
Тами отиде в кухнята и започна да яде с лъжицата направо от тенджерата. Забави се доста дълго. Накрая излезе.
— Можеш ли да ми дадеш назаем пет долара до петък?
— Не.
— Тогава ми дай два.
— Не.
— Дай ми един.
Дадох на Тами всички монети, които имах в джоба си. Бяха общо долар и трийсет и седем цента.
— Благодаря — каза тя.
— Моля.
След това Тами изхвърча навън.
На следващата вечер Сара пак дойде. Рядко идваше толкова често — сигурно го правеше заради празниците, когато всички се чувстват изгубени, полудели и изплашени. Бях изстудил бялото вино и налях по една чаша.
— Как върви работата? — попитах.
— Едва-едва. Почти няма смисъл да отварям.
— Къде са ти клиентите?
— До един напуснаха града и отидоха да живеят на други места.
— Всичките ни планове се провалят.
— Не всички. Някои хора успяват всеки път.
— И това е вярно.
— Как е супата?
— Почти свърши.
— Хареса ли ти?
— Аз почти не съм ял от нея.
Сара отиде в кухнята и отвори хладилника.
— Какво е станало със супата? Изглежда странно.
Чух как я опита. После изтича до мивката и я изплю.
— Господи, супата ми е отровена! Какво стана? Да не би да са идвали Тами и Арлийн, за да ядат и от супата?
— Само Тами.
Сара не изпищя. Просто изля остатъка от супата в умивалника и пусна мелачката за боклук. Чух как хлипа, но се опитваше да не издава никакъв звук. Горката екологично чиста пуйка беше изкарала доста тежка Коледа.
100
Нова Година беше следващата тежка вечер, с която трябваше да се справя. Родителите ми винаги много се радваха вечерта на 31-ви декември, като слушаха по радиото как Новата година минава през цялата страна, докато и в Лос Анджелис стане полунощ. Трещяха пиратки, надуваха се свирки, аматьори повръщаха от пиене, съпрузите флиртуваха с жените на приятелите си, а съпругите флиртуваха с когото сварят. Всички се целуваха и се хващаха за гъзовете в баните и килерите, а някои го правеха и открито, особено в полунощ, и на следващия ден винаги имаше ужасни семейни скандали.
Сара пристигна рано на 31-ви декември. Тя се вълнуваше от неща като влакчето на ужасите в лунапарка, филмите за космоса, „Стар Трек“, някои рокгрупи, пюрето от спанак и екологично чистата храна, но все пак имаше повече здрав разум от всяка друга жена, която бях срещал през живота си. Може би само една — Джоана Доувър — можеше да се мери с нея по здрав разум и добро сърце. Сара беше по-красива и много по-вярна от всичките ми други жени в момента, така че тази Нова година все пак нямаше да бъде толкова лоша за мен.
Току-що един идиот, който работеше като говорител в местния телевизионен канал, ми беше пожелал „Честита Нова година“. Много мразех да ми го казват непознати. Откъде знаеха на кого пожелават „Честита Нова година“? Ами ако бях някой тип, който е провесил от тавана петгодишно дете, завързано с тел за глезените, надолу с главата, и точно в този момент бавно го режа на парчета?