Станах, отидох до банята и известно време се наблюдавах в огледалото.
В десет се качих за закуска. Намерих Пийт и Селма. Селма изглеждаше страхотно. Как можеше човек да се сдобие с такава Селма? Кучетата никога не се уреждат със Селми. В този свят кучетата се уреждат само с други кучета. Селма ни сервира закуска. Беше красива и принадлежеше само на един мъж, който беше преподавател в университета. Това някак си ми се струваше неправилно. Проклети образовани лъвчета. Образованието беше новият бог, а образованите мъже — новите собственици на плантации.
— Страхотна закуска, по дяволите — казах им аз. — Много ви благодаря.
— Как беше Лили? — попита ме Пийт.
— Лили беше много добре.
— Довечера пак трябва да четеш, да знаещ. Този път ще бъде в по-малък, по-консервативен колеж.
— Добре. Ще внимавам.
— Какво ще четеш?
— По-стари неща, предполагам.
Изпихме си кафето, отидохме в дневната и седнахме. Телефонът звънна, Пийт вдигна, поговори малко и се обърна към мен.
— Един тип от местния вестник иска да те интервюира. Какво да му кажа?
— Става.
Пийт предаде отговора ми, дойде и ми подаде последната ми книга и една писалка.
— Помислих си, че сигурно ще искаш да напишеш нещо на Лили.
Отворих книгата на заглавната страница.
Скъпа Лили, написах. Ти винаги ще бъдеш част от моя живот. Хенри Чинаски.
9
С Лидия постоянно се карахме. Тя си падаше по флиртовете и това ме дразнеше. Всякога, когато излизахме на вечеря, тя зяпаше някой мъж в другия край на ресторанта. Когато приятелите ми идваха на гости и Лидия беше там, винаги чувах как започва да говори по-интимно и със сексуален подтекст. Все сядаше много плътно до приятелите ми, като заемаше възможно най-близка позиция.
От своя страна, Лидия се дразнеше от това, че пия. Тя обичаше секса, а моето пиене ни пречеше да правим любов.
— Вечер си толкова пиян, че не можеш — казваше ми тя. — А сутрин ти е толкова лошо, че не искаш.
Лидия побесняваше дори когато изпивах бутилка бира пред нея. Скъсвахме поне веднъж седмично — „окончателно“ — но някак си винаги успявахме да се сдобрим. Тя беше завършила бюста ми и ми го подари. Когато скъсвахме, аз качвах бюста на предната седалка на колата, откарвах го до тях и го оставях на верандата й. После отивах в някоя телефонна будка, за да й позвъня и да й кажа:
— Проклетата ти глава е пред вратата!
Така главата постоянно пътуваше напред-назад.
Веднъж пак бяхме скъсали и аз бях оставил главата. Отново бях свободен човек и пиех. Имах един по-млад приятел, Боби, доста скучно момче, който работеше в порнокнижарница и освен това се занимаваше с фотография. Живееше на няколко пресечки от мен. Боби имаше проблеми с жена си, която се наричаше Валери. Една вечер ми позвъни и ми каза, че ще доведе Валери да спи при мен. Нямах нищо против. Валери беше на двайсет и две, абсолютно прекрасна, с дълга руса коса, безумни сини очи и красиво тяло. Подобно на Лидия, тя също беше прекарала известно време в психиатрична клиника. След малко ги чух как доближават с колата пред входа. Валери слезе. Спомних си как Боби ми беше разказвал, че когато за пръв път запознал Валери с родителите си, те казали, че много харесват роклята й, а тя отговорила: „Добре, а останалото не ви ли харесва?“ После си вдигнала роклята над кръста. И не носела бикини.
Валери почука. Чух как Боби се отдалечава с колата. Отворих й вратата. Изглеждаше добре. Налях две уискита с вода. И двамата мълчахме. Изпихме ги и аз налях още две. След това предложих:
— Хайде да отидем в някой бар.
Качихме се в колата ми. Glue Machine беше точно зад ъгъла. По-рано тази седмица ме бяха изхвърлили оттам, но никой не каза нищо, когато влязохме. Намерихме си маса и си поръчахме питиета. Продължавахме да мълчим. Аз просто я гледах право в безумните сини очи. Както седяхме един до друг, аз я целунах. Устата й беше хладна и отворена. Пак я целунах и краката ни се притиснаха един в друг. Боби имаше хубава жена. Беше луд да я пуска по този начин.
Решихме да вечеряме. И двамата си поръчахме пържоли, а докато чакахме, пиехме и се целувахме. Барманката отбеляза:
— О, вие сте влюбени!
И двамата се засмяхме. Когато пържолите пристигнаха, Валери каза:
— Не искам да ям.
— И аз не искам да ям — отвърнах.
Продължихме да пием още един час, после решихме да се прибираме. Когато паркирах колата пред входа, видях на алеята жена. Беше Лидия. Държеше някакъв плик в ръка. Двамата с Валери слязохме от колата и Лидия ни изгледа.