— Майка ми не можа да дойде.
Елзи се обърна към Таня:
— Колко вземаш, скъпа?
— Чупката — каза й Таня.
— Правиш ли готини свирки?
— Продължавай така. Както си черна, ще те посиня от бой.
— С какво? С дамската си чантичка?
Елзи се отдалечи, като си въртеше гъза. Настани се в сепарето си и пак протегна великолепните си крака. Защо не можех да имам и двете? Крал Монгут е имал девет хиляди жени. Опитах се да го сметна: триста шейсет и пет дни в годината, разпределени между девет хиляди жени. Никакви скандали. Никаква менструация. Никакво психическо натоварване. Само един непрекъснат пир. Крал Монгут или беше напуснал този живот много трудно, или много лесно. Просто не беше възможно да съществува средно положение.
— Коя беше тази? — попита Таня.
— Това е Елзи — отвърнах.
— Познаваш ли я?
— Опита се да ме забие. Поиска ми петдесет долара за една свирка.
— Адски ме дразни. И аз познавам много печки, но тя…
— Какво значи печка?
— Печка значи чернилка.
— А, добре.
— Не си ли го чувал?
— Никога.
— Така де, аз познавам много печки.
— Добре.
— Но наистина има страхотни крака. Дори аз се възбуждам.
— Таня, краката не са всичко в една жена. А само част от нея.
— Коя част?
— Най-важната.
— Да отидем за багажа.
Докато си тръгвахме, Елзи извика:
— Чао, парцал!
Не разбрах към кого от нас двамата се обръщаше.
Отидохме у нас, седнахме на дивана и започнахме да пием.
— Не се ли радваш, че дойдох? — попита Таня.
— Радвам се, но…
— Ти имаше приятелка. Писа ми за нея. Още ли сте заедно?
— Не знам.
— Искаш ли да си ходя?
— Не, не мисля.
— Виж, аз мисля, че ти си страхотен писател. Ти си един от малкото писатели, които мога да чета.
— Честно? А кои са другите копелета?
— Сега не мога да се сетя за имената.
Наведох се към нея и я целунах. Устата й беше отворена и влажна. Лесно се отдаваше. Беше страхотна. Четирийсет килограма. Приличахме на слон и мишка.
Таня стана с чашата си, вдигна си полата и седна върху краката ми с лице към мен. Не носеше бикини. Започна да търка путката си в надървения ми кур. Награбихме се и започнахме да се целуваме, а тя не спираше да се търка. Действаше много ефикасно. Извивай се, змийче мое!
След това ми разкопча панталона. Извади ми кура и го набута в путката си. Започна да ме язди. Биваше си я — както беше четирийсет килограма. Усещах главата си абсолютно празна. От време на време правех по някое тромаво движение, за да я посрещна. Понякога се целувахме. Отвратително: изнасилваше ме дете. Тя го въртеше. Беше ме притиснала в ъгъла, в капан. Лудница. Само плът, без любов. Въздухът се изпълваше с вонята на чистия секс. Дете мое, дете мое. Как изобщо е възможно малкото ти тяло да прави всички тези неща? Кой е измислил жената? С каква цел? Поеми го целия! И бяхме абсолютни непознати! Все едно да чукаш собственото си лайно!
Таня подскачаше като маймунка на верига. Беше вярна почитателка на всичките ми творби. Не спираше. Това дете знаеше нещо за мен. Усещаше напрежението ми. Действаше яростно, като си играеше с клитора си с един пръст, отметнала главата си назад. Бяхме увлечени в най-старата и вълнуваща игра на света. Свършихме заедно и оргазмът продължи толкова дълго, та си помислих, че сърцето ми ще спре. Накрая тя се отпусна върху мен — миниатюрна и крехка. Погалих я по косата. Беше влажна от пот. После се измъкна от мен и отиде в банята.
Изнасилване на дете — завършено. В днешно време добре ги учеха тези деца. Изнасилвачът беше изнасилен. Върховната справедливост. Дали не беше „еманципирана“ жена? Не, просто много й се ебеше.
Таня излезе от банята. Пихме по още едно. По дяволите, тя започна да се смее и да бърбори, все едно нищо не е станало. Да, точно така. За нея това беше само някакво упражнение — като бягането или плуването за здраве.
— Май ще трябва да се изнеса оттам, където живея — каза Таня. — Рекс ми прави проблеми.
— Така ли?
— Имам предвид, че не правим секс, никога не сме, но той е ужасно ревнив. Помниш ли онази вечер, когато ми се обади?
— Не.
— Ами след като затворих, той изтръгна телефона от стената.
— Може би е влюбен в теб. Дръж се мило с него.
— Ти държиш ли се мило с хората, които са влюбени в теб?