— Да отидем да си вземем нещо за пиене — предложих на Таня. — Барманът тук прави най-доброто блъди Мери в щата Калифорния.
Отидохме в бара. Там поискаха лична карта на Таня. После ни дадоха питиета.
— На кой кон ще заложиш в следващото състезание? — попита ме Таня.
— На Заг-Зиг.
— Мислиш ли, че ще спечели?
— Ти две цици ли имаш?
— Значи си забелязал, а?
— Да.
— Къде е дамската тоалетна?
— Надясно и пак надясно.
Веднага щом Таня отиде до тоалетната, аз си поръчах още едно блъди Мери. До мен се приближи един чернокож. Беше около петдесетака.
— Ханк, човече, как си? — попита ме той.
— Държа се.
— Много ни липсваш в пощата, човече. Беше един от най-забавните хора, които са работили там. Честно, много ни липсваш.
— Благодаря ти. Поздрави момчетата.
— А какво правиш сега, Ханк?
— Ами чукам по една пишеща машина.
— Как така?
— Чукам по машината, ето така…
Вдигнах ръце във въздуха и му показах как го правя.
— Значи си машинописец?
— Не, пиша.
— Какво пишеш?
— Стихотворения, разкази, романи. За пари.
Той ме изгледа. После се обърна и си тръгна.
Таня се върна и съобщи:
— Някакво копеле се опита да ме сваля!
— Така ли? Съжалявам. Трябваше да дойда с теб.
— Беше много нахален! Адски ги мразя такива! Боклуци!
— Сигурно такива хора щяха да се справят по-добре, ако бяха малко по-оригинални. Но те просто нямат въображение. Може би затова са сами.
— Искам да заложа на Заг-Зиг.
— Ще ти купя билет.
Заг-Зиг не оправда очакванията ни. Едва-едва се приближи до стартовата линия, шибан от камшика на жокея си. Тръгна тромаво и не тичаше бързо. Успя да изпревари само един от другите коне и завърши предпоследен. Ние се върнахме на бара. Доста тъпа гонка.
Поръчахме си още две блъди Мери.
— Обичаш ли да ти духат? — попита ме Таня.
— Зависи. Някои жени го правят добре, повечето — не.
— Засичаш ли се с някакви близки на хиподрума?
— Току-що видях един, преди гонката.
— Жена?
— Не, мъж, колега от пощата. Аз всъщност нямам истински близки.
— Имаш мен.
— Четирийсет килограма необуздан секс.
— Само това ли виждаш в мен?
— Естествено, че не. Освен това имаш и много големи очи.
— Не си много мил.
— Хайде да хванем следващата гонка — предложих. Хванахме следващата гонка. Тя заложи на своя кон, а аз на моя. И двамата загубихме.
— Давай да се махаме — предложих.
— Добре — каза Таня.
Когато се прибрахме, седнахме на дивана да пием. Тя всъщност не беше лошо момиче. Изглеждаше много тъжна. Носеше рокли и обувки с високи токчета и имаше красиви глезени. Но не бях съвсем сигурен какво очаква от мен. Нямах никакво желание да я огорчавам. Целунах я. Тя имаше дълъг, тънък език, който се стрелна навътре-навън в устата ми. Като рибка. Във всичко на този свят имаше толкова много тъга, дори когато нещата вървяха както трябва.
След това Таня ми разкопча панталона и ми лапна кура. После го извади от устата си и ме погледна. Беше застанала на колене между краката ми. Погледна ме право в очите и завъртя езика си около главичката на кура ми. Зад нея се виждаше последната светлина на залеза, която се процеждаше през мръсните ми щори. След това Таня се хвана за работа. Нямаше абсолютно никаква техника; изобщо нямаше представа как се прави. Просто започна да го смуче, нагоре-надолу. В това имаше известна гротеска, но човек не може да свърши при вида на гротеска. Аз бях пил и не исках да я обидя.
Така че започнах да си представям:
Двамата бяхме на плажа, обградени от петдесетина души, мъже и жени, повечето по бански костюми. Бяха се събрали в кръг около нас. Слънцето беше високо в небето, а вълните се разбиваха в брега. От време на време ниско над главите ни прелитаха две-три чайки.
Таня ми смучеше кура, хората гледаха и коментираха:
— Господи, гледай как го смуче!
— Евтина откачена курва!
— Да го лапа така на мъж, който е с четирийсет години по-възрастен от нея!