Выбрать главу

— Махнете я от него! Тя е луда!

— Не, чакайте! Тъкмо е загряла!

— ВИЖТЕ му кура!

— УЖАСЕН Е!

— Ей, хрумна ми нещо! Докато му го смуче, ще й го вкарам отзад!

— Тя е ЛУДА! ДА ДУХА НА ТОЗИ ДЪРТАК!

— Хайде да й изгорим задника с кибритени клечки!

— ВИЖТЕ КАК МУ ДУХА!

— ТАЗИ Е НАПЪЛНО ЛУДА!

Протегнах ръка, хванах Таня за главата и натиках кура си чак до центъра на черепа й.

Когато излезе от банята, вече бях приготвил две питиета. Таня отпи от чашата си и ме погледна:

— Хареса ти, нали? Усетих, че ти хареса.

— Така е — съгласих се аз. — Обичаш ли симфонична музика?

— Обичам фолк-рок — отвърна тя.

Отидох до радиото, включих го и усилих звука. Готово.

104

Следващия следобед закарах Таня на летището. Пихме по едно в същия бар. Негърката със светлата кожа не се виждаше никъде; дългите й крака бяха с някой друг.

— Ще ти пиша — каза Таня.

— Добре.

— Мислиш ли, че съм курва?

— Не. Просто обичаш секса, а в това няма нищо лошо.

— И ти много се кефиш на секса.

— Аз имам много пуритански черти. Пуританите сигурно най-силно се наслаждават на секса от всички хора.

— Наистина се държиш по-невинно отколкото всички останали мъже, които познавам.

— В някакъв смисъл аз си останах девствен.

— Де да можех и аз да го кажа.

— Искаш ли още едно питие?

— Естествено.

Седяхме и пиехме мълчаливо. След това стана време тя да се качи на самолета. Целунах я за довиждане, после слязох с асансьора до паркинга. По пътя към къщи не се случи нищо особено. Помислих си: „И какво, пак съм сам.“ Трябваше или да се хвана да напиша нещо, или пак да стана нощен пазач. В пощата нямаше да ме вземат на работа за втори път. Както се казва, камъкът трябва да си тежи на мястото, иначе не става.

Пристигнах вкъщи. В пощенската кутия нямаше нищо. Седнах и набрах номера на Сара. Тя беше на работа в ресторанта.

— Как върви? — попитах.

— Тръгна ли си онази кучка?

— Тръгна си.

— Кога?

— Току-що я качих на самолета.

— Хареса ли ти?

— Имаше някои добри качества.

— Обичаш ли я?

— Не. Виж, искам да те видя.

— Не знам. Беше ми ужасно трудно. Откъде да знам, че няма пак да постъпиш така?

— Никой не може да бъде сигурен как ще постъпи. Ти също.

— Аз знам какво чувствам.

— Виж, аз дори не те питам какво си правила междувременно, Сара.

— Благодаря ти, много си мил.

— Искам да те видя. Тази вечер. Ела тук.

— Не знам, Ханк…

— Ела. Само ще си поговорим.

— Адски съм разстроена. Ужасно ме нарани.

— Виж, нека ти го кажа така: в моя живот ти си на първо място и дори няма второ място.

— Добре, ще дойда към седем. Чакай, че влязоха двама клиенти…

— Добре. Ще те чакам в седем.

Затворих телефона. Сара беше добра жена. Беше абсурдно дори да си помисля, че трябва да я загубя заради Таня. И все пак Таня също ми беше дала нещо от себе си. Сара заслужаваше да се отнасям по-добре с нея. Хората си дължат известна вярност, дори когато не са женени. В някакъв смисъл трябва да си имаме дори повече доверие, защото доверието ни не е утвърдено от закона.

И така, имахме нужда от вино — хубаво бяло вино.

Излязох, качих се във фолксвагена и отидох до един магазин за алкохол до супермаркета. Обичам често да сменям магазините за алкохол, от които пазарувам, защото ако ходиш в един и същ магазин всеки ден и всяка нощ и купуваш огромни количества алкохол, продавачите започват да си задават въпроси. Усещам как се чудят защо още не съм умрял и от това ми става неудобно. Разбира се, продавачите сигурно изобщо не си мислят такива неща, но когато човек има триста махмурлука в годината, започва да става параноик.

Взех от новия магазин четири бутилки хубаво бяло вино и излязох с тях. Навън ме чакаха четири малки мексиканчета.

— Ей, мистър! Дай ни пари! Дай ни пари, човече!

— За какво?

— Трябват ни, човече, трябват ни, нали се сещаш?

— За кока?

— За пепси, човече!

Дадох им петдесет цента.

ВЕЛИК ПИСАТЕЛ ПОМАГА
НА НЕВРЪСТНИ БЕДНЯЧЕТА

Момчетата побягнаха с парите. Отворих вратата на фолксвагена и сложих виното вътре. През това време един микробус рязко спря на паркинга и вратата му се отвори с трясък. Някой грубо избута навън една жена. Беше млада мексиканка, някъде на двайсет и две, без бюст, облечена със сиви спортни панталони. Черната й коса беше мръсна и разрошена. Мъжът от микробуса изкрещя: