— ПРОКЛЕТА КУЧКА! ГАДНА ШИБАНА КУРВА! ТРЯБВАШЕ ДА ТИ НАРИТАМ ТЪПИЯ ЗАДНИК!
— ТЪП ГЪЗ! — изкрещя тя в отговор. — ВОНИШ НА ЛАЙНА!
Мъжът изскочи от микробуса и се втурна към нея. Тя избяга към магазина за алкохол. Мъжът ме забеляза, отказа се от преследването, качи се в микробуса, с рев прекоси паркинга и зави по булевард „Холивуд“.
Отидох при жената.
— Добре ли си?
— Да.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
— Да, закарай ме до „Ван Нес“. На ъгъла на „Ван Нес“ и „Франклин“.
— Добре.
Тя се качи във фолксвагена и двамата потеглихме през Холивуд. Завих надясно, после наляво и излязохме на „Франклин“.
— Купил си доста вино, а? — отбеляза тя.
— Аха.
— Май имам нужда от една чашка.
— Почти всички имат нужда от една чашка, но повечето не го осъзнават.
— Аз го осъзнавам.
— Можем да отидем у нас.
— Добре.
Направих обратен завой.
— Имам пари — казах й аз.
— Двайсет долара — отвърна тя.
— Правиш ли свирки?
— Най-добрите.
Когато пристигнахме вкъщи, аз й налях чаша вино. Виното беше топло. Тя нямаше нищо против. Аз също изпих една чаша топло вино. После си свалих панталоните и се изтегнах на леглото. Тя дойде след мен в спалнята. Извадих отпуснатата си пишка от боксерките. Тя веднага се хвана за работа. Действаше ужасно, без никакво въображение.
„Ебати глупостите“ — помислих си аз.
Вдигнах глава от възглавницата:
— Ей, бейби, какво правиш? Действай, по дяволите!
Не можех да се надървя. Тя го смучеше и ме гледаше в очите. Това беше най-тъпата свирка, която ми бяха правили. Тя поработи около две минути, после се дръпна. Извади си носната кърпичка и се изплю в нея, все едно устата й беше пълна със сперма.
— Ей — казах аз. — Какво се опитваш да ми пробуташ, по дяволите? Не съм свършил.
— Свърши, свърши.
— Аз ли не знам дали съм свършил?!
— Свърши ми в устата.
— Я стига! Продължавай!
Тя започна отново, но беше все толкова зле. Оставих я да действа, като се надявах на най-доброто. И това ми било курва. Смучеше ли, смучеше. Все едно само се преструваше, че го прави, както впрочем и аз. Курът ми омекна. Тя продължи да го смуче.
— Добре де, добре — рекох аз. — Престани. Забрави.
Бръкнах в джоба на панталоните си и извадих портфейла.
— Ето ти двайсет долара. Можеш да си ходиш.
— Няма ли да ме закараш?
— Ти вече ме извози.
— Искам да отида до ъгъла на „Франклин“ и „Ван Нес“.
— Добре де.
Качихме се в колата и аз я закарах до „Ван Нес“. Докато се отдалечавах, видях как тя вдигна палец. Искаше да хване кола на стоп.
Когато се прибрах, пак позвъних на Сара.
— Как върви? — попитах.
— Днес не върви особено.
— Нали ще дойдеш тази вечер?
— Нали ти казах, че ще дойда.
— Купих хубаво бяло вино. Ще бъде като преди.
— Ще се срещаш ли пак с Таня?
— Не.
— Не пий нищо, докато не дойда.
— Добре.
— Трябва да затварям… пристигна един клиент.
— Добре. Ще се видим довечера.
Сара беше добра жена. Трябваше да се поправя. Един мъж има нужда от много жени, само ако нито една от тях не става. Ако чука прекалено много жени човек може да забрави кой е. Сара заслужаваше много повече от това, което й давах. Сега всичко зависеше от мен. Изтегнах се на леглото и скоро заспах.
Събуди ме телефонът.
— Да? — казах.
— Хенри Чинаски?
— Да.
— Винаги съм те обожавала. Според мен никой друг не пише като теб!
Беше млада жена и звучеше секси.
— Е, написал съм някои сносни неща — съгласих се аз.
— Знам. Знам. Наистина ли си имал толкова много връзки с жени?
— Да.
— Слушай, и аз пиша. Живея в Лос Анджелис и бих искала да се запознаем. Искам да ти покажа някои от моите стихотворения.
— Аз не съм редактор, нито издател.
— Знам. Виж, аз съм на деветнайсет. Просто искам да дойда и да се запознаем.