— Господи! — възкликнах. — Гледай какво ми направи новото сако! Току-що си го бях купил!
Отворих вратата и изскочих навън, по един ръкав.
Докато отключвах колата, чух как босите й крака шляпат по асфалта зад гърба ми. Метнах се вътре и заключих вратата. Запалих двигателя.
— Ще ти убия колата! — изкрещя тя. — Ще ти убия колата!
Юмруците й забарабаниха по капака, покрива и предното стъкло. Подкарах много бавно, за да не я ударя. Моят форд мъркюри комет, модел 62-ра година, наскоро се беше разпаднал на съставните си части, така че си бях купил фолксваген, модел 67-а. Поддържах го чист и лъснат. Дори държах гюдерия в жабката. Докато се отдалечавах, Лидия не спираше да бие по колата с юмруци. Когато най-сетне излязох на улицата, преминах на втора. Погледнах в огледалото за обратно виждане и видях Лидия сама на лунната светлина, неподвижна, по син комбинезон и бикини. Стомахът ми се сви. Почувствах се болен, безполезен и тъжен. Бях влюбен в нея.
12
Прибрах се вкъщи и започнах да пия. Пуснах си радиото и намерих класическа музика. Извадих от килера газената си лампа. Загасих другите лампи, седнах и започнах да си играя с нея. С газената лампа могат да се правят номера. Например, можеш да я изключиш, после веднага пак да я включиш и да гледаш как нагорещеният фитил сам се запалва. Освен това обичах да напомпвам газта, за да усиля пламъка. Пък и просто да я гледам. Пиех, гледах си лампата, слушах музика и пушех пура.
Телефонът звънна. Беше Лидия.
— Какво правиш? — попита тя.
— Седя си.
— Седиш си, пиеш, слушаш симфонична музика и си играеш с онази проклета газена лампа!
— Да.
— Ще се върнеш ли?
— Не.
— Добре тогава, пий! Пий, докато ти прилошее! Знаеш, че това едва не те уби веднъж. Спомняш ли си болницата?
— Никога няма да я забравя.
— Добре тогава, пий, ПИЙ! САМОУБИЙ СЕ С ПИЕНЕ! НЕ МИ ПУКА!
Лидия затвори и аз също. Нещо ми подсказваше, че не се тревожи толкова от възможността да умра, колкото за собственото си чукане. Но аз имах нужда от ваканция. От почивка. Лидия обичаше да се чука поне пет пъти седмично. Аз предпочитах три пъти. Станах и отидох до кухненския бокс, където на една маса стоеше пишещата ми машина. Светнах лампата, седнах и напечатах на Лидия писмо от четири страници. После отидох в банята, взех едно бръснарско ножче, върнах се, седнах и отпих голяма глътка. След това с бръснарското ножче си порязах средния пръст на дясната ръка. Кръвта потече. Подписах писмото с кръв.
Отидох да го пусна в пощенската кутия на ъгъла.
Телефонът звънна няколко пъти. Беше Лидия. Крещеше ми разни неща.
— Излизам да ТАНЦУВАМ! Няма да седя сама, докато се напиваш!
— Държиш се така, все едно като пия, ти изневерявам с друга жена.
— Не, по-лошо е!
Тя затвори. Продължих да пия. Не ми се спеше. Скоро стана полунощ, а след това един сутринта, два сутринта… Газената лампа гореше.
Телефонът пак звънна в 3:30. Пак беше Лидия.
— Още ли пиеш?
— Естествено.
— Копеле гнусно!
— Всъщност, точно когато се обади, отварях една бутилка Cutty Sark. Много е красива. Трябва да я видиш!
Тя затръшна телефона. Налях си още едно питие. По радиото имаше хубава музика. Облегнах се. Беше ми много добре.
Вратата се отвори с трясък и Лидия нахлу в стаята. Стоеше и дишаше тежко. Бутилката уиски беше на масичката. Тя я видя и я грабна. Скочих да я хвана. Но когато бях пиян, а Лидия беше бясна, силите ни бяха изравнени. Тя вдигна бутилката високо във въздуха, далеч от мен, и се опита да се оттегли към вратата. Аз я хванах за ръката, с която държеше бутилката и се опитах да й я взема.
— КУРВА! НЯМАШ ПРАВО! ВЪРНИ МИ ШИБАНАТА БУТИЛКА!
Излязохме на верандата, където продължихме да се боричкаме. Спънахме се по стълбите и паднахме на цимента. Бутилката се разби. Лидия скочи и избяга. Чух как пали колата си. Аз лежах и гледах счупената бутилка. Беше на половин метър от мен. Лидия потегли. Луната все още беше на небето. На дъното на остатъците от бутилката се виждаше глътка скоч. Както си лежах на цимента, се пресегнах и вдигнах парчето стъкло към устата си. Един остър ръб едва не ми извади окото. Изпих каквото беше останало. После станах и се прибрах. Чувствах ужасна жажда. Тръгнах да обикалям и да надигам празните бирени бутилки в стаята, за да ги доизпия. Веднъж ми се падна пепел вместо бира, защото често тръсках в бутилките вместо в пепелник. Стана 4:14. Седнах и се загледах в часовника. Все едно пак бях започнал работа в пощата. Времето висеше неподвижно, а съществуването болезнено, непоносимо пулсираше. Чаках. Чаках. Чаках. Чаках. Най-сетне стана шест сутринта. Отидох до магазина за алкохол на ъгъла. Тъкмо отваряха. Продавачът ме пусна. Купих си нова бутилка Cutty Sark. Върнах се вкъщи, заключих вратата и позвъних на Лидия.