— Само исках да ти кажа, че си имам една бутилка Cutty Sark и в момента я отварям. Смятам да пия едно. А магазинът за алкохол ще е отворен през следващите двайсет часа.
Тя затвори. Изпих едно, отидох в спалнята, легнах и заспах с дрехите.
13
Седмица след това карах по булевард „Холивуд“ заедно с Лидия. Един калифорнийски седмичен вестник ми беше поръчал да напиша статия за живота на писателите в Лос Анджелис. Бях написал статията и сега отивахме в редакцията, за да я предам. Паркирахме на площад „Мосли“. Наоколо имаше скъпи едноетажни къщи, в които се помещаваха офиси на музикални продуценти, агенти, организатори на концерти и други подобни. Наемите тук бяха много високи.
Влязохме в една от къщите. Зад бюрото седеше хубаво момиче, което изглеждаше образовано и спокойно.
— Аз съм Чинаски — обясних. — Ето статията.
Хвърлих я на бюрото й.
— О, господин Чинаски, аз съм голяма ваша почитателка!
— Имате ли нещо за пиене тук?
— Момент…
Тя се отдалечи по коридора, застлан с килим, и се върна с бутилка скъпо червено вино. Отвори я и извади чаши от един скрит минибар. Помислих си, че много бих искал да спя с нея. Но нямаше начин. Въпреки това все някой спеше с нея, и то редовно.
Седнахме да пием вино.
— Много скоро ще ви се обадим за статията. Сигурна съм, че ще я публикуваме… Но вие съвсем не сте такъв, какъвто си представях!
— Как така?
— Говорите толкова тихо. Изглеждате толкова мил.
Лидия се засмя. Изпихме си виното и си тръгнахме. Докато вървяхме към колата, някой извика:
— Ханк!
Обърнах се и видях Ди Ди Бронсън, седнала в нов мерцедес.
— Ей, Ди Ди, как върви?
— Доста добре. Напуснах Capitol Records. Сега въртя това тук.
Тя посочи. Беше друга музикална компания, доста известна, базирана в Лондон. Едно време Ди Ди често идваше вкъщи на гости с приятеля си, който имаше колонка в същия нелегален вестник от Лос Анджелис като мен.
— Господи, добре се справяш — отбелязах.
— Да, но…
— Да, но какво?
— Да, но ми трябва мъж. Истински мъж.
— Ами, дай да си запиша телефона ти и ще видя дали мога да ти намеря.
— Добре.
Ди Ди написа телефона си на едно листче и аз го прибрах в портфейла си. Двамата с Лидия отидохме при добрия стар фолксваген и се качихме.
— Ще й се обадиш, нали? — попита Лидия. — Ще се обадиш на този телефон.
Запалих колата и подкарах обратно по булевард „Холивуд“.
— Ще се обадиш — повтори тя. — Просто си знам, че ще позвъниш на този номер!
— Престани де! — казах.
Очертаваше се поредна лоша вечер.
14
Пак се скарахме. След това се прибрах, но не ми се пиеше сам вкъщи. Тази вечер имаше вечерни конни надбягвания. Купих си бутилка и отидох на хиподрума. Пристигнах по-рано и заложих за цялата вечер. Докато свърши първото състезание, за моя изненада повече от половината бутилка беше заминала. Смесвах уискито с горещо кафе, така че вървеше бързо.
Спечелих на три от първите четири гонки. След това улучих точния ред, в който завършиха участниците, и към края на петата гонка вече се бях натоварил с почти 200 долара. Отидох до бара и продължих да залагам направо оттам. Много ми вървеше тази вечер. Ако ме беше видяла как прибирам парите, Лидия щеше да побеснее. Страшно мразеше да печеля на хиподрума, особено ако тя губи.
Продължих да пия и да печеля. Докато свърши деветата гонка, вече бях 950 долара на кяр и много пиян. Прибрах портфейла си в един от страничните джобове и бавно тръгнах към колата.
Седнах вътре и загледах как загубеняците си тръгват от паркинга. Останах там, докато движението се разреди, и едва тогава запалих двигателя. Точно пред хиподрума имаше супермаркет. Видях една осветена телефонна кабина в края на паркинга, спрях до нея и слязох от колата. Влязох в кабината и набрах номера на Лидия.