— Тук идват повечето сценаристи. И театралите от ъндърграунда.
Веднага ги намразих до един, защото само седяха и се правеха на много умни и важни. Взаимно се унищожаваха. Най-лошото нещо за един писател е да познава някой друг писател, а когато познава голям брой други писатели, става ужасно. Все едно много мухи са кацнали на едно и също лайно.
— Да си намерим маса — предложих.
Седнах сред тях — писател за 65 долара на седмица сред другите писатели за по 1000 долара на седмица.
„И аз ще стигна дотам, Лидия — помислих си аз. — Ще съжаляваш. Един ден и аз ще ходя в модните заведения и всички ще ме познават. Ще ми пазят маса на специално място, в дъното до кухнята.“
Донесоха ни напитките и Ди Ди се обърна към мен:
— Добре лижеш. Никой не ме е лизал по-добре.
— Лидия ме научи. А после и аз усъвършенствах техниката си.
Едно тъмнокожо момче изведнъж скочи и дойде на нашата маса. Ди Ди ни запозна. Момчето беше от Ню Йорк, пишеше за Village Voice и други тамошни вестници. Двамата с Ди Ди известно време се замеряха с имена на общи познати, а после момчето я попита:
— А мъжът ти с какво се занимава?
— Имам школа — отвърнах. — За боксьори. Четири добри мексикански момчета. И едно негърче, истински танцьор. Колко тежиш?
— Седемдесет и два. И ти ли си бил боксьор? Изглеждаш така, все едно си отнесъл няколко.
— Отнесъл съм доста. Можем да те свалим в категория до шейсет и два. Имам нужда от обратен гард лека категория.
— Откъде разбра, че съм обратен гард?
— Държиш цигарата с лявата ръка. Ела в клуба на главната. В понеделник сутринта. Веднага ще започнем тренировките. И ще трябва да спреш да пушиш. Веднага я загаси тази цигара!
— Слушай, приятел, аз съм писател. Работя на пишеща машина. Не си ли чел нещо от мен?
— Чета само жълтата преса — убийства, изнасилвания, боксови резултати, измами, самолетни катастрофи и Ан Ландърс.
— Ди Ди? — каза той. — Имам интервю с Род Стюърт след трийсет минути. Трябва да тръгвам.
И си тръгна. Ди Ди поръча по още едно питие.
— Защо не се държиш добре с хората? — попита ме тя.
— От страх — отвърнах.
— Ето, пристигнахме — каза тя и вкара колата си в гробището на Холивуд.
— Супер — рекох. — Отлична идея. Съвсем бях забравил за смъртта.
Обиколихме с колата. Повечето гробници бяха над земята. Приличаха на малки къщички, с колони и стълбища. Всяка гробница имаше желязна вратичка, която беше заключена. Ди Ди паркира и двамата слязохме. Тя пробва да отвори една от вратичките. Гледах как върти задник, докато натиска бравата. Сетих се за Ницше. Точно така: аз бях германски жребец, а тя — еврейска кобила. В Отечеството щях да бъда герой.
Върнахме се в мерцедеса и този път Ди Ди паркира пред по-голяма постройка. Тук мъртвите бяха натикани в стените, в дълги редици. При някои бяха оставили цветя в малки вази, но цветовете бяха увехнали. В повечето ниши изобщо нямаше цветя. В някои един до друг спретнато бяха строени съпруг и съпруга. В някои случаи до един от двамата имаше празна ниша, която чакаше. В тези случаи неизменно съпругът беше починал пръв.
Ди Ди ме хвана за ръката и ме заведе зад ъгъла. А там, ниско долу, беше Рудолф Валентино. Починал през 1926-а. Не беше живял дълго. Аз бях решил, че искам да доживея до осемдесет. Представи си какво е да си на осемдесет и да чукаш осемнайсетгодишно момиче. Ако изобщо има някакъв начин да измамиш смъртта в собствената й игра, според мен е това.
Ди Ди взе една от вазите и я пусна в чантата си. Обичайната процедура. Крадеше всичко, което не беше закрепено достатъчно здраво. За нея всичко беше общо. После излязохме и тя каза:
— Искам да поседя на пейката на Тайрън Пауър. Бях най-голямата му почитателка!
Отидохме до гроба на Тайрън и седнахме на пейката в съседство. После оттам и се разходихме до гроба на Дъглас Феърбанкс-старши. Гробницата му си я биваше. Имаше си собствен малък басейн отпред. Басейнът беше пълен с водни лилии. Заобиколихме гробницата, изкачихме се по някакви стъпала и намерихме къде да седнем. Седнахме. Забелязах, че на стената на гробницата има пукнатина и от нея влизат и излизат мънички червени мравки. Погледах ги малко, после прегърнах Ди Ди и я целунах — дълга, истинска целувка. Щяхме да бъдем добри приятели.
19
Ди Ди трябваше да вземе сина си от летището. Той се прибираше от Англия за ваканцията. Ди Ди ми каза, че бил на седемнайсет и баща му бил бивш концертиращ пианист. Но бащата започнал да се друса с амфетамини и кокаин, а после си изгорил пръстите при нещастен случай. Затова вече не можел да свири на пиано. От известно време били разведени.