— Гледаш я, нали? — попита ме Ди Ди.
— Не мога да спра.
— Тя е курва.
— Естествено.
Курвата стана да играе пинг-понг, като въртеше задник, когато забиваше топките. После пак си седна, като показваше още повече отпреди.
Хидропланът кацна, пътниците слязоха и ние отидохме да се качим. Самолетът беше червен, модел 1936-а, с две перки, един пилот и осем-десет места.
Помислих си, че ако не повърна вътре, ще съм измамил цялата вселена.
Момичето с късата пола не се качи.
Защо всеки път, когато видиш такава жена, си с друга?
Настанихме се и си сложихме коланите.
— Еха! — каза Ди Ди. — Толкова се вълнувам! Ще отида да седна при пилота!
— Добре.
И така, ние излетяхме, а Ди Ди седеше при пилота. От мястото си я виждах — не млъкваше. Изглежда, наистина обичаше живота, или поне се преструваше. В последно време това не ме интересуваше особено — имам предвид как винаги много се вълнуваше и радваше на всичко — всъщност дори малко ме дразнеше, но в повечето случаи просто не й обръщах внимание. Дори не ме отегчаваше.
Полетяхме малко и кацнахме, като първо се спуснахме над някакви скали, а после се ударихме във водата и хидропланът направи вълна. Все едно се возехме на реактивна лодка. След това спряхме на друг кей и Ди Ди дойде да ми разкаже всичко за хидроплана, за пилота и за разговора, който провели. В кабината липсвала голяма част от пода и когато тя попитала пилота: „Безопасно ли е да се лети така?“, той й беше отговорил: „Откъде да знам, по дяволите?“
Ди Ди беше резервирала стая в хотел на самия бряг, на последния етаж. В стаята нямаше хладилник, така че тя намери леген и го напълни с лед, за да има къде да си държа бирата. Имаше черно-бял телевизор и баня. Първокласна работа.
Отидохме да се разходим по брега. Туристите бяха или прекалено млади, или прекалено стари. Старите се придвижваха по двойки — мъж и жена със сандали, тъмни очила, сламени шапки, туристически шорти и ризи в ярки цветове. Бяха дебели и бледи, краката им бяха нашарени от сини вени, а лицата им — подпухнали и бели на слънцето. Бяха увиснали отвсякъде — от брадичките и челюстите им висяха гънки и джобове от кожа.
Младите бяха слаби и изглеждаха направени от гладка гума. Момичетата нямаха гърди, задниците им бяха миниатюрни, а момчетата бяха с нежни меки лица и се хилеха, изчервяваха и кикотеха. Но всички изглеждаха доволни от живота — младите гимназисти и старите хора. Тук нямаше какво да се прави, но те изглеждаха доволни дори само да лежат на слънце.
Ди Ди обикаляше магазините. Магазините много й харесаха — купуваше всичко наред, мъниста, пепелници, кучета-играчки, пощенски картички, огърлици, статуетки. Постоянно казваше: „Виж това!“ или „Виж онова!“ Заговаряше се с продавачите. Явно й бяха симпатични. Веднъж обеща на една продавачка, че ще й пише, когато се прибере. Имаха общ познат — някакъв мъж, който свиреше на ударни инструменти в рокгрупа.
Накрая Ди Ди надмина себе си, като купи клетка с две птички, а после най-сетне се върнахме в хотела. Отворих си бира и пуснах телевизора. Нямаше голям избор от програми.
— Хайде пак да излезем на разходка — предложи Ди Ди. — Тук е толкова прекрасно!
— Аз искам да си почина — отвърнах.
— Нали нямаш нищо против, ако отида без теб?
— Няма проблеми.
Тя ме целуна и излезе. Аз спрях телевизора и си отворих втора бира. На този остров нямаше какво друго да се прави, освен да се напиеш. Отидох до прозореца. Видях Ди Ди на плажа пред хотела — седеше до някакъв младеж, весело му говореше нещо, усмихваше се и ръкомахаше. Младежът се усмихваше в отговор. Стана ми приятно, че не участвам в този разговор. Радвах се, че не съм влюбен и светът не ме прави щастлив. Обичам нищо да не ми харесва. Влюбените хора често са напрегнати и опасни. Губят чувство за перспектива. Губят чувство за хумор. Стават нервни, маниакални и досадни. Понякога дори стават убийци.
Ди Ди не се появи два-три часа. Погледах малко телевизия и натраках две-три стихотворения на пишещата машина, която си носех. Любовни стихотворения — за Лидия. Скрих ги в куфара си. Пих още бира.
После Ди Ди почука и влезе.
— О, прекарах си страхотно! Първо се качих на лодката с прозрачно дъно. През него се виждаха различните риби в морето и всичко останало! После намерих друга лодка, с която превозват хората до яхтите им. Един младеж ме вози цели часове за един долар! Гърбът му беше изгорял и аз го намазах с плажно масло. Ужасно беше изгорял! После откарахме разни хора до яхтите им. Трябваше да видиш за какви хора става дума! Бяха най-вече стари, грохнали мъже, с млади момичета. Всичките млади момичета бяха с ботуши, пияни и напушени, надрусани и мрънкаха постоянно. Някои от старците си водеха и млади момчета, но повечето бяха с млади момичета — по две, по три, по четири млади момичета. Всички яхти воняха на марихуана, алкохол и блудство. Беше страхотно!