После излязохме на верандата с чашите си, за да погледаме колите по улицата. Тя говореше нещо за Олдъс Хъксли и за Д. Х. Лорънс от италианския му период. Ебати глупостите. Казах й, че всъщност най-големият писател на света е бил Кнут Хамсун. Тя ме изгледа, изумена, че съм чувал за него, и се съгласи. Целунахме се на верандата, където се разнасяше миризмата на изгорели газове от колите по улицата под нас. Тялото й приятно се притискаше в моето. Бях сигурен, че няма веднага да се чукаме, но освен това знаех, че пак ще дойда при нея. Никол също го знаеше.
22
Анджела, сестрата на Лидия, дойде от Юта, за да види новото й жилище. Лидия го беше купила на изплащане и месечните вноски излизаха много изгодно. Много добра покупка. Човекът, който й беше продал къщата, очакваше да умре скоро и затова я беше продал прекалено евтино. На втория етаж имаше спалня за децата, а зад къщата — огромен заден двор с дървета и бамбук.
Анджела беше най-голямата сестра, най-разумната, с най-хубавото тяло и най-много ум в главата. Занимаваше се с продажби на недвижими имоти. Но възникна проблем къде да я настаним. Нямаше място. Лидия предложи Анджела да отседне при Марвин.
— При Марвин? — попитах.
— Да, при Марвин — отвърна Лидия.
— Ами добре, да тръгваме — казах аз.
Всички се качихме в оранжевото Нещо на Лидия. Нещото. Така наричахме колата й. Приличаше на много стар и грозен танк. Беше късно вечерта. Вече се бяхме обадили по телефона на Марвин. Той ни беше съобщил, че ще си бъде вкъщи цяла вечер.
Отидохме до брега и спряхме до къщичката му с изглед към океана.
— О, каква хубава къща — каза Анджела.
— Той е богат — заяви Лидия.
— И пише добра поезия — добавих аз.
Слязохме. Марвин си беше вкъщи и се занимаваше с аквариумите си за соленоводни риби и с картините си. Рисуваше доста сносно. Като за издънка на богато семейство се справяше достойно с живота. Запознах ги. Анджела разгледа картините на Марвин и каза:
— О, много са хубави.
Анджела също рисуваше, но не много добре.
Бях донесъл бира, а освен това криех в джоба си една бутилка уиски, от която тайно отпивах от време на време. Марвин извади още бира и подхвана лек флирт с Анджела. Той явно имаше желание, но Анджела сякаш беше склонна да му се присмива. Харесваше го, но не чак толкова, че веднага да го изчука. Пиехме и разговаряхме. Марвин имаше бонго-тъпани, пиано и малко марихуана. Къщата му беше приятна и уютна. Помислих си, че в такава къща и аз ще пиша по-добре и ще се чувствам по-добре. Отвън се чуваха вълните, а и нямаше съседи, които да се оплакват от тракането на пишещата машина.
Продължих да си отпивам от уискито. Останахме два-три часа, после си тръгнахме. На връщане Лидия шофираше по магистралата.
— Лидия — обърнах се към нея. — Ти изчука Марвин, нали?
— Какво говориш?
— Онзи път, когато отиде при него късно вечерта сама.
— По дяволите, не искам да слушам такива работи!
— Е, какво, да не би да е лъжа?
— Слушай, ако продължаваш така, няма да ти го простя!
— Изчукала си го.
Анджела изглеждаше стресната. Лидия отби в аварийната лента на магистралата, спря и отвори вратата от моята страна:
— Слизай!
Слязох. Колата потегли. Тръгнах по банкета. Извадих си бутилката и отпих. Повървях около пет минути, после Нещото спря до мен. Лидия отвори вратата:
— Качвай се.
Качих се.
— Нито дума — каза тя.
— Изчукала си го. Сигурен съм.
— Господи!
Лидия пак отби до банкета и отвори вратата:
— Слизай!
Слязох. Тръгнах по банкета. После стигнах до една отбивка, която излизаше на някаква пуста улица. Тръгнах по улицата. Беше много тъмно. Поглеждах в прозорците на някои от къщите, покрай които минавах. Явно бях попаднал в квартал на чернокожи. На едно кръстовище напред видях светлина. Имаше щанд за хотдог. Приближих се. Зад щанда стоеше чернокож. Наоколо не се виждаха други хора. Поръчах си кафе.
— Проклети жени — казах му. — Изобщо не мога да ги разбера. Приятелката ми ме заряза на магистралата. Искаш ли да пийнеш?
— Естествено.
Той отпи здрава глътка от бутилката и ми я върна.
— Имаш ли телефон? — попитах го. — Ще ти платя.
— Градски разговор?
— Да.
— Няма да ми плащаш.
Той извади изпод щанда телефон и ми го подаде. Отпих от бутилката и му я подадох. Той също отпи.