— Живи ли са вашите?
— Не.
— Харесва ли ти в Лос Анджелис?
— Това ми е любимият град.
— Защо пишеш така за жените?
— Как?
— Ами нали се сещаш?
— Не се сещам.
— Просто мисля, че е срамота човек като теб, който пише толкова добре, да не знае нищо за жените.
Не отговорих.
— По дяволите! — каза тя. — Какво е направила Лиза със… Тя започна да търси нещо наоколо, като си мърмореше:
— Най не обичам малки момиченца, които вземат инструментите на майките си.
Накрая Лидия намери някакъв друг инструмент и каза:
— И с това ще стане. Сега стой неподвижно — не се напрягай, но стой неподвижно.
Застанах с лице към нея. Тя започна да работи по буцата глина с някакъв дървен инструмент с телена примка на върха. Размахваше го към мен и към буцата глина. Аз я гледах. Очите й не се откъсваха от мен. Бяха големи, тъмнокафяви очи. Дори онова око, което беше малко кривогледо, беше хубаво. Не откъсвах поглед от тях. Лидия действаше с глината. Времето минаваше. Бях като омагьосан. После тя каза:
— Искаш ли да направим почивка? Искаш ли бира?
— Добре. Да.
Когато отиде до хладилника, аз я последвах. Тя извади бутилката и затвори вратата. Когато се обърна, я хванах през кръста и я придърпах към себе си. Притиснах устата и тялото й към своите. Тя държеше бутилката бира встрани. Целунах я. Пак я целунах. Лидия ме бутна назад.
— Добре, стига толкова — каза тя. — Имаме работа.
Пак седнахме и аз се заех да си пия бирата, докато Лидия пушеше цигара от другата страна на буцата глина. После на вратата се позвъни. Лидия стана да отвори. Беше някаква дебела жена с тревожни, умоляващи очи.
— Това е сестра ми, Глендолайн.
— Здрасти.
Глендолайн придърпа един стол и започна да говори. Много я биваше в това. Щеше да говори дори ако беше каменен сфинкс. Започнах да се чудя кога ще се умори и ще млъкне. Дори след като спрях да я слушам, сякаш ме обстрелваше с мънички топки за тенис на маса. Глендолайн явно нямаше усещане за време или за това, че може би ни пречи. Продължаваше да говори, без да спира.
— Слушай — казах накрая. — Ти кога ще си тръгваш?
Тогава започна шоуто на сестрите. Първо се скараха. И двете скочиха на крака и започнаха да размахват ръце една срещу друга. Гласовете им се извисяваха все повече и повече. Заплашваха се с физическо насилие. Накрая — някъде към края на света — Глендолайн изпълни едно гигантско салто и изхвърча навън през вратата — но продължаваше да се чува как гневно се оплаква откъм апартамента си в дъното на вътрешния двор.
Двамата с Лидия се върнахме в кухненския бокс и седнахме. Тя взе инструмента си. Очите й отново погледнаха в моите.
3
Една сутрин няколко дни по-късно влязох във вътрешния двор, където живееше Лидия, докато тя се прибираше по алеята. Беше ходила на гости на приятелката си Тина, която живееше в един блок на ъгъла. Тази сутрин пак изглеждаше наелектризирана — както първия път, когато беше дошла вкъщи с портокала.
— Охо! — каза тя. — Имаш нова риза!
Вярно. Бях си купил нова риза, защото мислех за нея и за срещите си с нея. Знаех, че се е досетила и ми се подиграва, но нямах нищо против.
Лидия отключи вратата й двамата влязохме. Глината си стоеше на масичката в кухненския бокс, покрита с влажна кърпа. Тя дръпна кърпата.
— Как ти се струва?
Лидия не ми беше спестила нищо. Виждаха се белезите, носа на алкохолик, устата на магаре, очите като цепки и тъпата доволна усмивка на щастлив мъж, на когото му е излязъл късметът и все още не може да повярва. Тя беше на трийсет, а аз — над петдесетте. Не ми пукаше.
— Да, приличам си — признах. — Харесва ми. Но изглежда почти завършен. Когато свършиш, ще изпадна в депресия. Бяха страхотни сутрини и следобеди.
— Не ти ли пречи на писането?
— Не, аз пиша само по тъмно. Не мога да пиша през деня.
Лидия си взе инструмента и ме погледна:
— Не се тревожи. Имам още много работа. Искам да го направя както трябва.
На първата почивка тя извади бутилка уиски от хладилника.
— Охо — казах аз.
— Колко на колко? — попита тя, като ми показа една висока водна чаша.
— Петдесет на петдесет.
Тя ми наля уиски и вода и аз го изпих на един дъх.
— Чувала съм какво се говори за теб — рече тя.
— Например?
— Как изхвърляш хората от къщата си. И как биеш жените си.