— Добре.
— Коя от двете жени искаш?
— Ще взема тази — рекох и посочих към Лидия, която си седеше напикана на стола.
— Добре, господине, сигурен ли сте?
— Сигурен съм.
И така, ченгетата си тръгнаха, а аз пак останах с Лидия.
29
На следващата сутрин телефонът звънна. Лидия се беше прибрала у тях. Обаждаше се Боби — момчето, което живееше на съседната пресечка и работеше в порнокнижарница.
— Минди е тук — каза той. — Иска да дойдеш да си поговорите.
— Добре.
Отидох там с три бутилки бира. Минди беше с високи токчета и черна полупрозрачна рокля от Frederick’s. Приличаше на кукленска рокличка, през която се виждаха черните й бикини. Не носеше сутиен. Валери не се виждаше наоколо. Седнах, отворих бирите и ги раздадох.
— С Лидия ли ще останеш, Ханк? — попита ме Минди.
— Да, съжалявам. Ще остана с нея.
— Това, което се случи, беше много гадно. Мислех, че двамата с Лидия вече не сте заедно?
— И аз така мислех. Тези неща са много странни.
— Всичките ми дрехи са при теб. Ще трябва да дойда да си ги взема.
— Да, разбира се.
— Сигурен ли си, че тя не е там?
— Да.
— Тази жена се държи като бик. Да не е лесбийка?
— Май не е.
Минди стана и отиде в банята. Боби ме погледна и каза:
— Ами аз я чуках. Не й се сърди. Нямаше къде да отиде.
— Не й се сърдя.
— Валери я заведе във Frederick’s, за да се разсее малко. Купиха нова рокля.
Минди излезе от банята. Беше плакала.
— Минди — казах. — Трябва да тръгвам.
— По-късно ще дойда да си прибера дрехите.
Станах и излязох. Минди излезе с мен.
— Прегърни ме — помоли.
Прегърнах я. Тя пак се разплака.
— Ти никога няма да ме забравиш… никога!
Докато се прибирах, се чудех дали Боби наистина е чукал Минди. Боби и Валери си падаха по всякакви нови и странни неща. Не можех да разбера как правят любов, без да показват никаква емоция. Точно така, както другите хора се прозяват или варят картофи.
30
За да успокоя Лидия, се съгласих да отидем в Мюлсхед, щата Юта. Сестра й беше на лагер в гората. Сестрите й всъщност притежаваха голяма част от тази гора. Бяха я наследили от баща си. Глендолайн, една от сестрите, беше опънала палатка в гората. Пишеше роман — „Дивата жена от планината“. Останалите сестри също щяха да пристигнат всеки момент. Двамата с Лидия дойдохме първи. Имахме малка туристическа палатка. На първата вечер едва се побрахме в нея, но комарите влязоха заедно с нас. Беше ужасно.
На следващата сутрин седнахме край лагерния огън. Глендолайн и Лидия приготвяха закуската. Аз бях напазарувал за четирийсет долара в един магазин за хранителни стоки, включително няколко стека бира. Сложих ги да се изстудят в един планински поток. Изядохме си закуската. Помогнах им да измият чиниите, а след това Глендолайн изнесе ръкописа си и започна да ни чете. Всъщност не беше лош, но беше съвсем аматьорски и трябваше да се редактира из основи. Глендолайн пишеше така, все едно на читателя ще му е също толкова интересно да научи за нейния живот, колкото и на самата нея — смъртоносна грешка. Останалите й смъртоносни грешки бяха толкова многобройни, че няма да ги изброявам.
Отидох до потока и се върнах с три бутилки бира. Момичетата казаха, че не искат бира. Бяха настроени много антибирно. После обсъдихме романа на Глендолайн. Лично аз смятах, че всеки, който чете романа си на глас пред други хора, е съмнителен автор. Ако това не е фатална грешка, не знам какво е.
После темата на разговора се измести и момичетата започнаха да си говорят за мъже, купони, танци и секс. Глендолайн имаше писклив, превъзбуден глас и се смееше постоянно и истерично. Беше към средата на четирийсетте, доста дебела и много отпусната. Освен това, точно както и аз, поначало си беше грозна.
Глендолайн говори нонстоп в продължение на един час, само за секс. Зави ми се свят, докато я слушах. Тя размахваше ръце над главата си и викаше:
— АЗ СЪМ ДИВАТА ЖЕНА ОТ ПЛАНИНАТА! О ГДЕ Е, ГДЕ Е ИСТИНСКИЯТ САМЕЦ, КОЙТО ДА МЕ ОБЛАДАЕ?
„Ами определено не е тук“ — помислих си аз.
— Хайде да се разходим — предложих на Лидия.
— Не — отвърна тя. — Искам да си чета.
Четеше някаква книга, която се казваше „Любов й оргазъм: революционно ръководство за сексуално удовлетворение“.