— Момиченце, не бягай. Нищо няма да ти направя. ИЗГУБИХ СЕ! Къде са вашите? Момиченце, заведи ме при вашите!
Момиченцето посочи с пръст. В далечината беше паркирана кола с каравана.
— ЕЙ, ИЗГУБИХ СЕ! — извиках аз. — ТОЛКОВА СЕ РАДВАМ ДА ВИ ВИДЯ!
Иззад ъгъла на караваната се показа Лидия. Косата й беше навита на червени ролки.
— Ей, гражданче — каза ми тя. — Ела с мен, ще те заведа вкъщи.
— Ох, миличка, толкова се радвам да те видя! Целуни ме!
— Не. Върви след мен.
Лидия се затича на десетина метра пред мен. Едва успявах да я следвам.
— Попитах тези хора дали не са виждали някое гражданче наоколо — подхвърли тя през рамо. — Но те казаха „не“.
— Лидия, обичам те!
— Хайде! Много си бавен!
— Почакай, Лидия, почакай!
Тя прескочи една ограда от бодлива тел. Аз не успях. Заплетох се в телта. Не можех да помръдна. Бях като крава, попаднала в капан.
— ЛИДИЯ!
Тя се върна с червените си ролки и се зае да ми помогне да се освободя от бодливата тел.
— Проследих те — каза тя. — Намерих червения ти бележник. Ти си се изгубил нарочно, защото беше ядосан.
— Не, изгубих се от глупост и страх. Аз не съм пълноценен човек — аз съм градски инвалид. Аз съм неудачник, лайно, което не става за нищо.
— Господи — каза тя. — Мислиш ли, че точно аз не съм наясно по въпроса?
Лидия ме освободи от бодливата тел и аз се повлякох след нея. Пак бяхме заедно.
31
След три-четири дни трябваше да летя до Хюстън за някакво четене. Отидох на хиподрума, пих там и след това се преместих в един бар на булевард „Холивуд“. Прибрах се вкъщи в девет-десет вечерта. Докато прекосявах спалнята на път към банята, се спънах в кабела на телефона. Паднах на ръба на рамката на леглото — остър като нож. Когато станах, над глезена ми имаше дълбока прорезна рана. Кръвта потече по килима, така че оставих кървави следи по пътя към банята. Навсякъде след мен оставаха кървави отпечатъци от стъпки.
На вратата се почука. Беше Боби.
— Господи, човече, какво те е сполетяло?
— СМЪРТТА — отвърнах. — Ще умра от загуба на кръв.
— Човече — каза той. — Трябва да направиш нещо за този крак.
После на вратата пак се почука. Беше Валери. Пуснах и нея и тя се разпищя. Налях питиета на Боби, на Валери и на себе си. Телефонът звънна. Беше Лидия.
— Лидия, миличка, кръвта ми изтече!
— Пак ли си в драматично настроение?
— Не, кръвта ми изтече. Питай Валери.
Валери взе слушалката:
— Вярно е, срязал си е глезена. Навсякъде има кръв, а той не иска да направи нищо по въпроса. Най-добре да дойдеш.
Когато Лидия дойде, седях на дивана.
— Виж, Лидия, това е СМЪРТТА!
От раната висяха миниатюрни кръвоносни съдове, които приличаха на спагети. Започнах да ги дърпам. Взех си цигарата и тръснах пепел върху раната.
— Аз съм МЪЖ! По дяволите, истински МЪЖ!
Лидия отиде да донесе кислородна вода и поля раната. Беше готино. От раната шупна бяла пяна, която съскаше. Лидия поля още.
— По-добре да отидеш в болница — каза Боби.
— Не ми трябва никаква шибана болница — отвърнах. — Само ще си мине.
На следващата сутрин раната изглеждаше ужасно. Стоеше си отворена и явно образуваше коричка. Отидох до аптеката за още кислородна вода, бинт и стипца. Напълних ваната с гореща вода и легнах вътре. Започнах да си представям как ще живея само с един крак. Определено имаше предимства:
Следобед дойде Боби.
— Знаеш ли колко струва да ти ампутират крака? Дванайсет хиляди долара.
След като си Боби тръгна, веднага се обадих на лекаря.
Заминах за Хюстън с превързан крак. Пиех и антибиотици, за да мине инфекцията. Лекарят ми обясни, че ако пия какъвто и да било алкохол, това ще неутрализира положителния ефект от антибиотиците.
Отидох трезвен на четенето, което беше в музея за модерно изкуство. След като прочетох няколко стихотворения, някой от публиката попита:
— Как така не си пиян?
— Хенри Чинаски не успя да дойде — обясних. — Аз съм брат му Ефраим.
Прочетох още едно стихотворение, а после си признах за антибиотиците. Освен това им съобщих, че в музея е забранено да се пие. Някой от публиката ми донесе една бира. Изпих я и продължих да чета. Някой ми донесе още една бира. После бирите започнаха да прииждат. Стихотворенията започнаха да се получават все по-добре.