Проверих си пощата, а след това се обадих по телефона на Катрин, която живееше в Остин, щата Тексас. Тя се зарадва искрено, че ме чува, а на мен ми беше приятно отново да чуя тексаския акцент и пискливия й смях. Казах й, че искам да ми дойде на гости и че ще й платя самолетния билет в двете посоки. Щяхме да отидем на хиподрума, на плаж в Малибу… изобщо, където си искаме.
— Ама, Ханк, ти нямаш ли приятелка?
— Не, нямам. Аз съм отшелник.
— А как така винаги пишеш за жени в стихотворенията си?
— Това са жени от миналото. Сега е настоящето.
— Ами Лидия?
— Лидия?
— Да, ти ми разказа за нея.
— Какво ти разказах?
— Как е пребила две други жени. Нали няма да й позволиш да ме пребие? Аз не съм много силна, нали знаеш.
— Няма да стане. Тя се премести да живее във Финикс. Казвам ти, Катрин, ти си точно онази изключителна жена, която съм търсил цял живот. Моля те, повярвай ми.
— Трябва да се подготвя. Трябва да потърся някой, който да се грижи за котката.
— Добре. Но искам да знаеш, че тук всичко е наред.
— Ама, Ханк, нали не си забравил какво ми каза за твоите жени?
— Какво ти казах?
— Каза ми: „Те винаги се връщат“.
— Просто съм се правел на голям мъж.
— Ще дойда — рече тя. — Веднага щом се оправя тук, ще направя резервация и ще ти съобщя подробностите.
Докато бях в Тексас, Катрин ми беше разказала за живота си. Аз бях едва третият мъж, с когото беше спала. Първо бил мъжът й, после някакъв автомобилен състезател-алкохолик, а накрая аз. Бившият й съпруг, Арнолд, се занимаваше с шоубизнес и изкуство. Не разбрах точно с какво. Изглежда, работата му беше постоянно да подписва договори с рокзвезди, художници и други подобни. Фирмата му имала дългове в размер на шейсет хиляди долара, но процъфтявала. Явно беше от онези фирми, които работят толкова по-добре, колкото повече са задлъжнели.
Не разбрах и какво беше станало със състезателя-алкохолик. Предполагам, че един ден просто е дал газ и е изчезнал. След това пък Арнолд започнал да шмърка кокаин. Кокаинът го променил до неузнаваемост. Катрин обясни, че вече не можела да го познае. Било ужасно. Викали „Бърза помощ“. А на следващата сутрин отивал на работа, все едно нищо не се е случило. След това в играта влязла и Джоана Доувър. Висока, достолепна полумилионерка. Образована и луда. Двамата с Арнолд започнали да работят заедно. Джоана Доувър търгувала с произведения на изкуството по същия начин, но който други хора търгуват с царевица на зелено. Откривала неизвестни, но перспективни художници, купувала нещата им евтино и ги продавала скъпо, след като станели известни. Имала усет за такива неща. Както и великолепно тяло, дълго метър и осемдесет. Двамата с Арнолд започнали да прекарват много време заедно. Една вечер Джоана минала да го вземе, облечена в скъпа прилепнала рокля. Тогава Катрин разбрала, че работата е сериозна. Затова започнала да ходи навсякъде, където ходели Арнолд и Джоана заедно. Станали като тройка. Арнолд имал много слаб сексуален нагон, така че Катрин не се притеснявала за това. Притеснявала се за бизнеса му. После пък Джоана излязла от картинката, а Арнолд започнал да шмърка още по-сериозно. Все по-често трябвало да викат „Бърза помощ“. Накрая Катрин се развела. Но все още се виждали. Всяка сутрин в 10:30 тя носела кафе в офиса му, за всички служители, а Арнолд й давал заплата. Така можела да задържи къщата. Двамата с Арнолд вечеряли заедно от време на време, но не правели секс. Въпреки това той имал нужда от нея. Освен всичко останало, Катрин вярваше в здравословната храна и ядеше единствено пилешко и риба. Прекрасна жена.
33
Минаха ден-два, после един следобед, към един часа, някой почука на вратата. Беше Монти Риф, художникът — или поне така се представи. Освен това ми обясни, че сме се напивали заедно, когато съм живял на авеню „Делонгпри“.
— Не си спомням — казах аз.
— Идвах с Ди Ди на гости у вас.
— Така ли? Ами добре, влизай.
Монти вървеше в комплект с шест бири и една висока, достолепна жена.
— Това е Джоана Доувър — представи я той.
— Изпуснах четенето в Хюстън — каза ми тя.
— Лора Станли ми е разказвала за теб — рекох й аз.
— Познавате ли се?
— Да. Но аз й викам Катрин, като Катрин Хепбърн.
— Близки ли сте?
— Да, доста.