— Колко доста?
— Ами след ден-два тя ще ми дойде на гости.
— Честно?
— Да.
Изпихме шестте бири и аз излязох да купя още. Когато се върнах, Монти си беше тръгнал. Джоана ми обясни, че имал някаква среща. Заговорихме се за картини и аз й показах някои от моите. Тя ги разгледа и реши, че иска да купи две от тях.
— Колко струват? — попита.
— Ами малката е четирийсет долара, а голямата — шейсет. Джоана ми написа чек за сто долара. После каза:
— Искам да дойдеш да живееш при мен.
— Какво? Не е ли малко прибързано?
— Заслужава си. Аз имам пари. Само не ме питай колко точно. Помислих по въпроса и открих няколко добри причини да живеем заедно. Искаш ли да ти ги кажа?
— Не.
— На първо място, ако заживеем заедно, ще те заведа в Париж.
— Мразя да пътувам.
— Ще ти покажа един Париж, който ще ти хареса.
— Нека да си помисля.
Наведох се и я целунах. После пак я целунах, този път малко по-дълго.
— Мамка му — казах. — Хайде да си лягаме.
— Добре — отвърна Джоана Доувър.
Съблякохме се и легнахме. Тя беше висока метър и осемдесет. Преди нея бях спал само с миньончета. Беше странно усещане — където и да се протегна, все имаше жена. Загряхме. Полизах я три-четири минути, после се качих върху нея. Беше добра, доста добра. После се измихме, облякохме се и тя ме заведе на вечеря в Малибу. Разказа ми, че живее в Галвестън, щата Тексас. Даде ми телефонния си номер и адреса и ми заръча да й отида на гости. Отвърнах й, че ще го направя. Тя каза, че говори напълно сериозно за Париж и всичко останало. Беше хубаво чукане, а и вечерята също си я биваше.
34
На следващия ден ми се обади Катрин. Каза, че е резервирала самолетния билет и ще кацне на международното летище в Лос Анджелис в петък, в 2:30 следобед.
— Катрин — започнах аз. — Трябва да ти кажа нещо.
— Вече не искаш да ме видиш ли, Ханк?
— Искам да те видя повече от всеки друг човек, когото познавам.
— Тогава какво има?
— Ами нали се сещаш за Джоана Доувър…
— Джоана Доувър?
— Ами, онази жена… дето с мъжа ти…
— Да, Ханк, какво за нея?
— Ами тя дойде да се видим.
— Искаш да кажеш, у вас?
— Да.
— И какво стана?
— Говорихме си. Тя купи две от моите картини.
— А стана ли нещо друго?
— Ами да.
Катрин замълча. После каза:
— Ханк, не знам дали при това положение искам да те виждам.
— Разбирам те. Виж, искаш ли да си помислиш и пак да ми се обадиш? Съжалявам, Катрин. Съжалявам, че стана така. Нищо повече не мога да кажа.
Тя затвори. Помислих си, че няма да се обади. Беше най-добрата жена, която бях срещал през живота си, а аз бях прецакал всичко. Заслужавах поражение. Заслужавах да умра сам, в лудницата.
Останах до телефона. Прочетох вестника — спортната страница, финансовата страница, комиксите. Накрая телефонът звънна. Беше Катрин.
— МАЙНАТА Й на Джоана Доувър! — засмя се тя.
Никога не я бях чувал да ругае така.
— Значи идваш?
— Да. Запомни ли кога кацам?
— Да, запомних всичко. Ще те чакам.
Казахме си довиждане. Катрин идваше — идваше поне за седмица с това лице, с това тяло, с тази коса, с тези очи, с този смях…
35
Излязох от бара и проверих таблото на летището. Полетът нямаше закъснение. Катрин беше във въздуха и се движеше по разписание към мен. Седнах и зачаках. Срещу мен седеше елегантна жена и четеше книга с меки корици. Роклята й се беше вдигнала чак до хълбоците и показваше голямо количество крака, обути в найлонови чорапи. Защо трябваше да прави така? Бях разтворил вестник и гледах над него, под роклята й. Имаше страхотни бедра. Кой се радваше на тези бедра? Беше глупаво да й гледам под роклята, но не можех да се стърпя. Тя беше тук и сега. Преди е била малко момиченце, а някой ден щеше да бъде мъртва, но точно в момента ми показваше бедрата си. Проклета кучка — искаше ми се да й ударя сто тласъка, да й дам деветнайсет и половина сантиметра пулсираща лилава плът! Тя кръстоса крака и роклята й се вдигна още по-нагоре. Вдигна поглед от романчето. Очите й срещнаха моите над ръба на вестника. Гледаше ме безизразно. Бръкна в чантата си, извади една дъвка, свали обвивката и сложи дъвката в устата си. Зелена дъвка. Започна да я дъвче, а аз загледах устата й. Не си оправи полата. Знаеше, че я гледам. Нямаше какво да направя. Отворих портфейла си и извадих две банкноти по петдесет долара. Тя вдигна очи, видя банкнотите и отново сведе поглед. После до мен се пльосна един дебелак. Имаше много червено лице и огромен нос. Беше облечен в гащеризон — светлокафяв гащеризон. Седна и веднага пръдна. Жената си оправи полата, а аз прибрах банкнотите обратно в портфейла си. Курът ми омекна и аз станах, за да отида до чешмичката.