Катрин дойде и седна при мен на дивана. Приличаше повече на момиче, отколкото на жена. Оставих чашата си и я целунах — дълга, бавна целувка. Устните й бяха хладни и меки. Усещах дългата й червено-кафява коса. Отдръпнах се и си сипах още едно. Не знаех какво да правя с нея. Бях свикнал само със зли, пияни вещици.
Поговорихме си още един час, после аз казах:
— Хайде да спим. Уморен съм.
— Добре. Нека първо да се приготвя — отговори тя.
Аз седях и пиех. Трябваше да пия още. Просто тя ми идваше в повече.
— Ханк — обади се тя. — Аз си легнах.
— Добре.
Отидох до банята, съблякох се, измих си зъбите, лицето и ръцете. Помислих си, че беше дошла чак от Тексас със самолет, за да ме види, а сега ме чакаше в леглото.
Нямах никаква пижама. Тръгнах към леглото. Тя беше по нощничка.
— Ханк — каза тя. — Имаме още шест дни, през които е безопасно, после трябва да измислим нещо друго.
Легнах при нея. Малкото момиче-жена беше готово. Притеглих я към себе си. Късметът отново беше на моя страна, боговете ми се усмихваха. Целувките ни станаха по-горещи. Сложих ръката й на кура си и дръпнах нощничката й нагоре. Започнах да си играя с клитора й. Катрин имаше клитор? Да, клиторът се показа и аз нежно започнах да го галя. Най-сетне се качих върху нея. Курът ми влезе наполовина. Беше много тясна. Размърдах го напред-назад, после бутнах навътре. Останалата част от кура ми също влезе. Беше величествено. Тя ме притискаше. Когато се размърдах, продължи да ме притиска. Опитах се да се контролирам. Спрях да се движа и зачаках да се успокоя малко. Целунах я, разтворих устните й и засмуках горната. Видях как косата й се е пръснала по възглавницата. Тогава се отказах да се опитвам да я задоволя и просто започнах да я чукам, с яростна сила. Беше като убийство. Не ми пукаше; курът ми беше пощурял. Толкова много коса, толкова младо и красиво лице. Все едно изнасилвах Дева Мария. Свърших. Свърших в нея, агонизирайки, като усещах как спермата ми нахлува в тялото й, тя беше беззащитна, а аз изстрелях спермата си дълбоко в недрата й — в сърцето на тялото и душата…
След това заспахме. Или поне Катрин заспа. Аз я прегръщах откъм гърба. За пръв път се замислих дали да не се оженя. Бях сигурен, че тя има и някои недостатъци, които все още не са се проявили. Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията — и никога не свършват. Въпреки това се замислих за брак. Замислих се за дом, за куче и котка, за пазаруване в супермаркети. Хенри Чинаски губеше топките си. И не му пукаше.
Най-сетне заспах. Когато се събудих на сутринта, Катрин седеше на ръба на леглото и решеше всички тези метри червено-кафява коса. Големите й тъмни очи се обърнаха към мен, когато отворих моите.
— Здравей, Катрин — казах аз. — Ще се ожениш ли за мен?
— Недей, моля те — отвърна тя. — Това не ми харесва.
— Говоря искрено.
— Мамка му, Ханк!
— Какво?
— Казах „мамка му“! Ако продължаваш така, ще си хвана първия самолет обратно.
— Добре.
— Ханк?
— Да?
Погледнах я. Тя продължаваше да реше дългата си коса. Големите й кафяви очи се обърнаха към мен и тя се усмихна.
— Това е просто секс, Ханк. Просто секс!
После се засмя. Не беше саркастичен смях, а истински — изпълнен с радост. Тя продължи да си реше косата, а аз я прегърнах през кръста и отпуснах глава на бедрото й. Не бях съвсем сигурен какво точно да мисля.
37
Водех жените или на боксови мачове, или на хиподрума. В четвъртък вечерта заведох Катрин на боксовите мачове в зала „Олимпия“. Тя никога не беше ходила на боксов мач. Пристигнахме преди първата среща и седнахме близо до ринга. Аз пиех бира, пушех и чаках.
— Странна работа — отбелязах. — Хората седят тук и чакат двама мъже да се качат горе и да се опитат да се ударят толкова силно, че да загубят съзнание.
— Наистина звучи ужасно.
— Това място е построено много отдавна — разказах й аз, докато тя разглеждаше древната зала. — Има само две тоалетни, една за мъже и една за жени, и са малки. Гледай да отидеш преди или след почивката.
— Добре.
Публиката в зала „Олимпия“ беше съставена предимно от латиноамериканци и бели от работническата класа, сред които бяха пръснати няколко кинозвезди и други известни личности. Имаше много добри мексикански боксьори, които се биеха от сърце. Лошите мачове се получаваха само когато се боксират бели или чернокожи, особено от тежката категория.