Выбрать главу

Пусна ме да вляза и каза:

— Не вдигай шум. Да не събудиш Данси. Дъщеря ми. На шест годинки е, спи в спалнята.

Носех шест бири. Тами ги прибра в хладилника и извади две други, студени.

— Дъщеря ми не трябва да вижда нищо. И още не съм си оправила зъбите, така че имам лош дъх. Не може да се целуваме.

— Добре.

Вратата на спалнята беше затворена.

— Виж — каза тя, — трябва да взема витамин В. Налага се да си сваля гащите и да си ударя инжекция в гъза. Не гледай насам.

— Добре.

Проследих как напълни спринцовката с течност. После се обърнах на другата страна.

— Цялото трябва да си го бия — обясни тя.

Когато свърши, тя пусна малко червено радио.

— Хубава къща имаш — казах.

— Закъснявам за наема с един месец.

— Ох…

— Няма проблеми. Хазяинът живее в къщата отпред и засега го залъгвам.

— Добре.

— Старият пръдльо е женен. Обаче познай какво?

— Не мога.

— Онзи ден жена му беше отишла някъде и старият пръдльо ме покани на гости. Аз отидох, седнах и познай какво?

— Той си го извади?

— Не, пусна ми порно. Мислеше си, че така ще ме възбуди.

— Не те ли възбуди?

— Не, аз му казах така: „Господин Милър, трябва да тръгвам. Трябва да взема Данси от училище.“

Тами ми даде едно хапче. После започнахме да си говорим. И да пием бира.

В шест сутринта Тами разгъна дивана, на който седяхме. Имаше одеяло. Свалихме си обувките, легнахме си с дрехите и се завихме с одеялото. Аз я прегърнах отзад, като зарових лице в червената й коса. Надървих се. Започнах да я ръгам отзад, през дрехите. Чух как пръстите й се вкопчват в ръба на дивана.

— Трябва да си тръгвам — казах на Тами.

— Слушай, само трябва да направя закуска на Данси и да я закарам на училище. Няма проблеми да те види. Само ме изчакай да се върна.

— Не, тръгвам си — рекох.

Прибрах се пиян с колата. Слънцето вече беше изгряло, болезнено ярко и жълто…

44

От няколко години спях на един ужасен матрак със стърчащи пружини, които ми се забиваха в гърба. Същия следобед, след като се събудих, свалих матрака от леглото, завлякох го навън и го подпрях на кофата за боклук.

Върнах се и оставих вратата отворена.

Беше два следобед и беше горещо.

Тами влезе и седна на дивана.

— Трябва да изляза — казах й аз. — Отивам да си купя матрак.

— Матрак? Е, добре, ще си ходя.

— Не, Тами, чакай. Моля те. Ще се забавя само петнайсет минути. Изчакай ме, пий една бира.

— Добре — съгласи се тя.

На три пресечки надолу по булевард „Уестърн“ имаше магазин за матраци втора ръка. Паркирах отпред и влязох на бегом.

— Момчета! Трябва ми матрак… но БЪРЗО!

— За какво легло?

— Двойно.

— Ето този струва трийсет и пет долара.

— Ще го взема.

— Можете ли да го закарате с вашата кола?

— Не, карам фолксваген.

— Добре, ние ще го доставим. Какъв е адресът?

Когато се върнах, Тами още беше там.

— Къде е матракът?

— Сега ще дойде. Пий още една бира. Имаш ли някакви хапчета?

Тя ми даде, едно хапче. Светлината грееше в червената й коса.

Тами била избрана за мис „Слънчево зайче“ на фестивала в Ориндж Каунти през лятото на 1973-а. Оттогава бяха минали четири години, но все още си я биваше. Имаше повечко плът точно там, където трябва.

Пристигна човекът с матрака.

— Нека да ви помогна.

Доставчикът беше добър човек. Помогна ми да кача матрака на леглото. После забеляза Тами, която седеше на дивана. Ухили се и каза:

— Ей, здрасти.

— Много ви благодаря — прекъснах го аз.

Дадох му три долара и той си тръгна.

Отидох в спалнята и погледнах матрака. Тами влезе след мен. Матракът беше опакован в целофан. Започнах да го разкъсвам. Тами ми помагаше.

— Виж го само колко е хубав — каза тя.

— Да, така е — съгласих се аз.

Матракът беше с щампи в ярки цветове. Рози, стъбла, листа, виещи се лози. Приличаше на Райската градина, а струваше само трийсет и пет долара.

Тами не откъсваше поглед от него.

— Този матрак ме възбужда. Искам аз да му направя сефтето. Нека аз да бъда първата жена, която ще прави секс с теб на този матрак.

— Чудя се коя ли ще бъде втората.