Пак се целунахме.
— Слушай — обади се тя. — След като пъхнеш онова нещо в мен, извади го малко преди да свършиш. Става ли?
— Ясно.
Покачих се върху нея. Беше хубаво. Беше нещо истинско, което се случваше на мен, при това с момиче, което беше с двайсет години по-младо от мен и, както и да го погледнеш, си беше красиво. Успях да направя десетина тласъка — и свърших в нея.
Тя скочи.
— Копеле мръсно! Свърши в мен!
— Лидия, толкова отдавна не съм го правил… и беше толкова хубаво… не можах да спра. Стана случайно! Заклевам се, че не можах да спра!
Тя изтича в банята и започна да пълни ваната. Застана пред огледалото и започна да реше дългата си кафява коса. Беше много красива.
— Копеле мръсно! Боже мой, какъв тъп номер! Като в гимназията! И стана в най-неподходящия момент! Абортът не ми мърда!
Отидох до банята и казах:
— Лидия, аз те обичам.
— Махай се, по дяволите!
Тя ме изблъска навън, затвори вратата и аз останах в коридора да слушам как ваната се пълни с вода.
5
След това в продължение на няколко дни не видях Лидия, въпреки че успях да й се обадя шест-седем пъти по телефона. Дойде краят на седмицата. В края на седмицата бившият й съпруг Джералд винаги вземаше децата.
В 11 часа сутринта в събота отидох с колата до тях и почуках на вратата. Лидия носеше тесни джинси, ботуши и оранжева блуза. Когато ми отвори и застана на слънце, очите й изглеждаха по-тъмнокафяви отвсякога, а в тъмната й коса имаше естествено рижи кичури. Изглеждаше зашеметяващо. Позволи ми да я целуна, после заключи вратата и отидохме при колата ми. Бяхме решили да отидем до брега, въпреки че не ставаше за къпане, защото беше средата на зимата — просто така, за по-интересно.
Потеглихме натам. Беше приятно Лидия да се вози в колата до мен.
— Егати купона — каза тя. — Затова ли го нарече телбод-купон? Защото беше решил да ме боднеш?
Карах с едната ръка и отпуснах другата от вътрешната страна на бедрото й. Не можах да се стърпя. Лидия сякаш не забелязваше. Продължих да карам, без да си махам ръката. Тя не млъкваше. Изведнъж каза:
— Махни си ръката. Пипаш ми путката!
— Извинявай — рекох аз.
И двамата мълчахме, докато не стигнахме до паркинга на плажа във Венис.
— Искаш ли сандвич и кола или нещо такова? — попитах.
— Добре — отвърна тя.
Отидохме до малкото еврейско магазинче, купихме разни неща и ги занесохме до една затревена дюна с изглед към океана. Бяхме взели сандвичи, кисели краставички, чипс и безалкохолни напитки. На плажа нямаше почти никой, а храната беше вкусна. Лидия я поглъщаше мълчаливо. Останах изумен от бързината, с която ядеше. Дъвчеше сандвича си хищно като див звяр, пиеше колата на големи глътки, отхапа половин кисела краставичка наведнъж и грабеше от чипса с цели шепи. Аз правя точно обратното — ям много бавно.
„Страст — помислих си аз. — Прави нещата със страст.“
— Как е сандвичът? — попитах.
— Бива го. Бях много гладна.
— Тук правят хубави сандвичи. Искаш ли нещо друго?
— Да, искам някакво шоколадче.
— Какво?
— Ами няма значение. Нещо вкусно.
Отхапах от сандвича, отпих от колата, оставих ги и отидох до магазина. Купих две различни шоколадчета, за да има избор. Когато се върнах, видях един висок чернокож да върви към нашата дюна. Беше хладно, но той си беше свалил ризата и се виждаше, че има много мускулесто тяло. Изглеждаше някъде между двайсет и двайсет и пет. Вървеше много изправен, много бавно. Имаше дълга стройна шия и златна обица на лявото ухо. Мина точно пред Лидия, по пясъка между дюната и океана. Аз се качих и седнах при нея.
— Видя ли го този? — попита тя.
— Да.
— Господи, защо съм излязла с мъж, който е с двайсет години по-възрастен от мен? Можех да изляза с някой като него. Какъв ми е проблемът?
— Виж, донесох ти две шоколадчета. Да си избереш.
Тя взе едното, отвори го, отхапа от него и се загледа в младия чернокож, който се отдалечаваше по брега.
— Омръзна ми на плажа — каза след малко. — Хайде да ходим у нас.
Останахме разделени една седмица. После един следобед аз бях на гости на Лидия и двамата се целувахме на леглото. Лидия се отдръпна и ме попита: