— Ти нищо не разбираш от жени, нали?
— Как така?
— Ами така. Като чета твоите стихотворения и разкази, веднага си личи, че просто нищо не разбираш от жени.
— Какво точно имаш предвид?
— Ами например, за да харесвам един мъж, той трябва да ме лиже. Ти лижеш ли?
— Не, никога.
— Вече си минал петдесетте, а никога не си лизал путка?
— Не.
— Значи е твърде късно.
— Защо?
— Вече си стар да се научиш.
— Естествено, че не съм.
— Не, вече е късно за теб.
— Аз винаги започвам късно.
Лидия стана и отиде в другата стая. Върна се с молив и хартия.
— Нека ти покажа нещо — каза тя и започна да рисува. — Това е путката. А това е нещо, за което вероятно не си чувал — клиторът. Оттам идва удоволствието. Защото клиторът се крие и се показва само понякога. Тогава е розов и много чувствителен. Понякога се крие от теб и трябва да го намериш, за да го докоснеш с върха на езика си…
— Добре — прекъснах я. — Схванах.
— Според мен не си. Нали ти казвам, че си стар да се научиш.
— Хайде да се съблечем и да си легнем.
Съблякохме се и легнахме. Започнах да целувам Лидия. Слязох от устните на шията, а после на гърдите. После на пъпа. После продължих още по-надолу.
— Няма да можеш — каза тя. — Представи си само, че кръвта и урината също излизат оттам!
Стигнах до целта и започнах да лижа. Беше нарисувала доста точна схема. Всичко си беше на мястото. Чух как започна да диша по-тежко, а после да стене. Това ме възбуди. Надървих се. Клиторът се показа, но в интерес на истината не беше точно розов, а по-скоро лилав. Започнах да лижа него. Появиха се разни сокове и заблестяха по путката й. Лидия стенеше ли, стенеше. Тогава чух как входната врата се отвори и пак се затвори. Чуха се стъпки. Вдигнах поглед. До леглото стоеше едно малко негърче на около пет години.
— Ти пък какво искаш, по дяволите? — попитах го аз.
— Имате ли празни бутилки? — попита ме то.
— Не, нямаме празни бутилки — отвърнах аз.
Момчето излезе от спалнята, прекоси хола, затвори вратата зад гърба си и си тръгна.
— Божичко — каза Лидия. — Мислех, че вратата е заключена. Това беше момчето на Бони.
Лидия стана и отиде да заключи вратата. После се върна и пак легна. Беше около четири следобед, събота.
Аз отново се спуснах там долу.
6
Лидия обичаше да ходи на купони. А Хари обичаше да прави купони. Така че отивахме в къщата на Хари Аскът. Хари беше редактор на Retort, едно малко списание. Жена му носеше дълги полупрозрачни рокли, показваше си бикините на мъжете и ходеше боса.
— Първото нещо, което харесах у теб, е, че нямаш телевизор — каза ми Лидия. — Бившият ми съпруг зяпаше в телевизора по цяла вечер и всяка събота и неделя. Налагаше се дори да се организираме да правим любов така, че да не изпуска любимите си програми.
— Хм.
— Освен това ми хареса, че у вас е мръсно. По пода има бирени бутилки. Навсякъде има боклуци. Мръсни чинии, следи от лайна в тоалетната чиния, кал във ваната. Ръждиви бръснарски ножчета, нахвърляни в мивката. Веднага разбрах, че ще си от хората, които лижат.
— Значи съдиш за мъжете по къщите им?
— Точно така. Когато видя мъж с чиста къща, веднага разбирам, че нещо не му е наред. А ако е прекалено чисто, значи е педал.
Пристигнахме и слязохме от колата. Апартаментът беше на втория етаж. Чуваше се силна музика. Позвъних. Хари Аскът отвори. Усмихваше се широко и мило.
— Влизайте — каза той.
Вътре беше пълно с литературни типове, които пиеха вино и бира и си говореха на групички. Лидия се развълнува. Аз се огледах да седна някъде. Щяха да сервират вечеря. Хари беше добър рибар — по-добър отколкото като писател, и много по-добър отколкото като редактор. Семейство Аскът се хранеха предимно с риба, докато чакаха от другите способности на Хари да започнат да падат пари.
Даяна, жена му, нареди чиниите пред гостите. Лидия седеше до мен.
— Сега ще ти покажа как се яде риба — каза ми тя. — Аз съм момиче от провинцията. Гледай и се учи.
Тя направи нещо с ножа си на гръбнака на рибата и рибата се раздели на две равни части.
— Ей, това беше страхотно! — възкликна Даяна. — Откъде каза, че си?
— От Юта. Мюлсхед, щата Юта. Население сто души. Израснах в ранчо. Баща ми беше пияница. После умря… Може би затова сега ходя с него — завърши тя и ме посочи с палец.