— И аз не ги обичам.
— Те също не те обичат.
Пихме още малко и си легнахме. Тя имаше изумително, величествено тяло, като модел на „Плейбой“, но за съжаление аз бях пиян. Все пак успях да го вдигна и започнах да я чукам, сграбчих дългата й коса, прокарвах пръстите си през нея и се възбуждах още повече, но все не можех да свърша. Накрая се изтърколих настрани, пожелах на Каси „лека нощ“ и заспах със съня на виновните.
На сутринта ми беше неудобно. Бях сигурен, че никога повече няма да видя Каси. Облякохме се. Беше към десет сутринта. Отидохме до нейната кола и се качихме. Аз не казах нищо и тя не каза нищо. Чувствах се глупаво, но нямаше какво да кажа. Тя ме откара обратно до The Lancer, където беше моят син фолксваген.
— Благодаря ти за всичко, Каси. Мисли си хубави неща за Чинаски.
Тя не отговори. Целунах я по бузата и слязох. Тя се отдалечи в скъпото си MG. В крайна сметка беше така, както често ми казваше Лидия: „Ако ти се пие, пий; ако искаш да чукаш, остави бутилката.“
Проблемът ми беше, че исках да правя и двете едновременно.
88
Така че много се изненадах, когато след няколко дни телефонът звънна една вечер и се обаждаше Каси.
— Какво правиш, Ханк?
— Седя си.
— Защо не ми дойдеш на гости?
— Много бих искал.
Тя ми даде адреса, който беше или в Уестуд, или в западната част на Лос Анджелис.
— Имам много алкохол — добави тя. — Няма нужда да носиш нищо.
— А може би не бива да пия нищо?
— Няма проблеми.
— Ако ми налееш, ще пия. Ако не ми налееш, няма.
— Не се притеснявай — каза тя.
Облякох се, скочих във фолксвагена и подкарах към адреса. Колко късмет можеше да има един човек? В последно време боговете бяха благосклонни към мен. Може би всичко това беше някакъв тест? Може би всичко беше някакъв номер? Може би просто искаха да угоят Чинаски, преди да го съсекат на две. Знаех, че нищо чудно да ми готвят точно това. Но какво може да направи човек след два нокдауна, когато му остават само два рунда до края на мача?
Апартаментът на Каси беше на втория етаж. Тя се държеше така, сякаш се радваше да ме види. После върху мен скочи голямо черно куче. Не голямо — беше огромно, мъжко, с провиснали уши. Сложи предните лапи на раменете ми и ме облиза по лицето. Бутнах го на пода. Той започна да си върти задника и да скимти умолително. Имаше дълга черна козина и приличаше на мелез, но беше адски едър за мелез.
— Това е Елтън — представи го Каси.
Отиде до хладилника и извади вино.
— Ето това трябва да пиеш ти. Имам много.
Беше облечена в зелена, плътно прилепнала рокля. Приличаше на змия. Обувките й бяха осеяни със зелени камъчета и аз отново забелязах колко дълга коса има — не просто дълга, а обемна, в огромни количества. Стигаше й поне до задника. Очите на Каси бяха големи и синьо-зелени — понякога изглеждаха по-скоро сини, а понякога по-скоро зелени, в зависимост от светлината. Забелязах две от моите книги в библиотеката — две от по-добрите.
Каси седна, отвори виното и напълни две чаши.
— Когато се запознахме, нещо се случи между нас — обясни ми тя. — Не исках да го оставя просто така.
— На мен ми хареса — отвърнах.
— Искаш ли едно хапче? Стимуланти?
— Добре — отвърнах.
Тя извади две. Бяха черни, от най-добро качество. Глътнах моето с виното.
— Имам най-добрия дилър в града — похвали се тя. — Никога не ме прецаква.
— Добре.
— Бил ли си пристрастен към нещо? — попита тя.
— Известно време пробвах с кока, но не ми харесваше как се чувствах след това. На следващия ден не смеех да вляза в кухнята, защото там има касапски нож. Освен това петдесет до седемдесет и пет долара на ден ми е много.
— Аз имам малко кока — каза тя.
— Не, ще пропусна.
Тя наля още вино.
Не знам защо, но с всяка нова жена се чувствах така, сякаш ми се случва за пръв път, все едно никога преди това не съм бил с жена. Наведох се към Каси и я целунах. Докато я целувах, прокарах едната си ръка през дългата й коса.
— Искаш ли да пусна музика?
— Не, по-скоро не.
— Ти познаваш Ди Ди Бронсън, нали? — попита ме Каси.
— Да, но се разделихме.
— Чу ли какво стана с нея?
— Не.
— Първо изгуби работата си, а после замина за Мексико. Там се запознала е един пенсиониран матадор. Матадорът я пребил като куче и откраднал всичките й спестявания: седем хиляди долара.