— Не.
— Защо?
— Работя много и вечер обичам просто да се прибера и да си почивам. Обичам да декорирам това място. Двете с моята приятелка — която работи при мен — утре сутринта ще пообиколим антикварните магазини. Искаш ли да дойдеш с нас?
— Ще бъда ли тук утре сутринта?
Дебра не отговори. Вместо това ми напълни чашата и седна до мен на дивана. Наведох се към нея и я целунах. Докато я целувах, вдигнах полата й още по-нагоре и погледнах крака й, обут в найлонов чорап. Изглеждаше добре. Когато свършихме с целувката, тя пак си дръпна полата надолу, но аз вече бях запомнил крака. Тя стана и отиде в банята. Чух как пусна водата в тоалетната. След това настъпи известна пауза. Сигурно си слагаше още червило. Извадих носната си кърпичка и си избърсах устата. Носната ми кърпичка стана червена. Най-сетне получавах това, на което се радваха момчетата в моята гимназия — богатите златни момчета с хубавите им дрехи и новите им автомобили, на които изобщо не подхождах със старите си прокъсани дрехи и счупеното си колело.
Дебра излезе от банята. Седна и си запали цигара.
— Хайде да се чукаме — казах аз.
Дебра отиде в спалнята. На масата беше останала половин бутилка вино. Напълних чашата си и запалих една от нейните цигари. Тя спря рокмузиката. Стана много приятно.
Настъпи тишина. Налях си още едно. Може би наистина трябваше да се преместя при нея? Къде щях да сложа пишещата машина?
— Хенри?
— Какво?
— Къде си?
— Чакай. Искам само да доизпия това.
— Добре.
Довърших си чашата и доизпих виното от бутилката. Бях в Плая дел Рей. Съблякох се, като зарязах дрехите си на грозна купчина на дивана. Никога не съм умеел да се обличам добре. Всичките ми ризи са избелели и свити от пране, на по пет-шест години, износени до дупка. Панталоните ми също. Мразя магазини за конфекция. Мразя продавачите, които се държат толкова надменно, все едно знаят тайната на живота и притежават самоувереност, която аз никога няма да имам. Обувките ми също винаги са очукани, защото мразя и магазините за обувки. Никога не си купувам нещо, преди предишното да стане напълно неизползваемо, включително и автомобили. Не съм стиснат, просто не мога да понеса мисълта да бъда купувач, когато продавачите изглеждат толкова по-добре от мен и са толкова надменни. А и това пазаруването отнема време — време, през което иначе можеш да си лежиш и да си пиеш.
Влязох в спалнята само по боксерки. Забелязах, че бялото ми шкембе виси над боксерките. Но дори не се опитах да го глътна. Застанах до леглото и си събух боксерките. Изведнъж спря да ми се пие. Легнах под завивките. Обърнах се към Дебра. Прегърнах я. Тя се притисна в мен. Устата й беше отворена. Целунах я. Устата й беше като влажна путка. Беше готова. Усещах го. Нямаше нужда от предварителна игра. Целунахме се, а езикът й заигра навътре-навън в устата ми. Хванах го със зъби и го задържах. После се претърколих върху Дебра и го вкарах.
Мисля, че беше заради начина, по който извръщаше главата си встрани, докато я чуках. Това ме възбуди най-много. Главата й беше извърната встрани и при всеки тласък подскачаше на възглавницата. От време на време, докато я чуках, обръщах главата й към себе си и целувах кървавочервената й уста. Най-сетне успях. Най-сетне чуках всички жени и момичета, след които тъжно бях гледал по тротоарите на Лос Анджелис през 1937-а, последната гадна година от Голямата депресия, когато проститутките струваха по два долара, но никой нямаше никакви пари и никаква надежда. Наложи се да чакам много дълго. Не спирах да чукам. Най-сетне чуках както трябва, по дяволите! Отново сграбчих главата на Дебра и успях да целуна кървавочервената уста за последен път, докато свършвах в нея, чак до диафрагмата.
90
Следващият ден беше събота и Дебра приготви закуска.
— Ще дойдеш ли с нас по антикварните магазини?
— Добре.
— Имаш ми махмурлук? — попита тя.
— Не е толкова зле.
Поседяхме мълчаливо, после тя каза:
— Хареса ми как чете в The Lancer. Беше пиян, но успя да достигнеш до хората.
— Понякога не успявам.
— Кога ще четеш пак?
— Обадиха ми се от Канада. Опитват се да осигурят финансиране.
— В Канада! Може ли да дойда с теб?
— Ще видим.
— Ще останеш ли и тази вечер?
— Искаш ли?
— Да.
— Тогава ще остана.
— Страхотно.
Закусихме и аз отидох в тоалетната, докато Дебра миеше чиниите. Пуснах водата, избърсах се, пак пуснах водата, измих си ръцете и излязох. Дебра миеше на умивалника. Прегърнах я изотзад.