— Можеш да си измиеш зъбите с моята четка, ако искаш — каза тя.
— Имам лош дъх, а?
— Не е толкова зле.
— Да бе.
— Освен това можеш да вземеш душ, ако искаш…
— О, и това ли?
— Престани. Теси ще дойде чак след един час. Можем да използваме времето, за да се поизчистим.
Влязох в банята и започнах да пълня ваната. Не обичам да се къпя под душ, освен в мотелите. На стената в банята имаше снимка на някакъв мъж — с дълга тъмна коса и обикновено хубаво лице, поръсено с обичайната идиотия. Той ми се усмихваше с белите си зъби. Аз измих малкото обезобразени зъби, които ми бяха останали. Дебра беше споменавала, че бившият й съпруг е психоаналитик.
След като свърших, и Дебра си взе душ. Аз си налях малко вино в една чаша и седнах до прозореца. После изведнъж си спомних, че съм забравил да изпратя на бившата ми жена парите за издръжката на детето. Нищо, щях да ги пратя в понеделник.
В Плая дел Рей беше спокойно. Беше приятно да се измъкна от мръсната, претъпкана жилищна сграда, където живеех. Там нямаше сянка и слънцето безмилостно ни биеше с лъчите си. Всички бяхме ненормални, по един или друг начин. Дори кучетата и котките, птичките, вестникарчетата и проститутките.
При нас, в източната част на Холивуд, тоалетните никога не работеха както трябва, а некадърният водопроводчик, който ни изпращаше хазяинът, никога не успяваше да ги поправи. Затова сваляхме капака на казанчето и натискахме лостчето ръчно, отвътре. Крановете капеха, хлебарките пълзяха, кучетата се изхождаха навсякъде, а в мрежите имаше големи дупки, през които влизаха мухи и всякакви странни насекоми.
Някой натисна звънеца (с двата тона), аз станах и отворих вратата. Беше Теси. Четирийсетгодишна, червенокоса, с очевидно боядисана коса.
— Ти си Хенри, нали?
— Да, Дебра е в банята. Заповядай, седни.
Теси носеше къса червена пола. Имаше хубави бедра. Глезените и прасците й също не бяха лоши. Приличаше на жена, която обожава да се чука.
Отидох до банята и почуках на вратата:
— Дебра, Теси дойде…
Първият антикварен магазин, в който се отбихме, беше на една-две пресечки от океана. Отидохме с моя фолксваген и влязохме в магазина. Аз се разходих вътре заедно с тях двете. Всички цени бяха от порядъка на осемстотин до хиляда и петстотин долара: стари часовници, стари столове, стари маси. Цените бяха невероятни. Наоколо стояха двама-трима продавачи и потъркваха ръцете си една в друга. Очевидно получаваха комисиона от продажбите в добавка към заплатата. Собственикът със сигурност се снабдяваше със стока на смешно ниски цени в Европа или някъде в дълбоката провинция. Накрая ми омръзна да гледам табелки с чудовищно високи цени и казах на момичетата, че ще ги чакам в колата.
Намерих един бар наблизо, влязох и седнах. Поръчах си бутилка бира. В бара беше пълно с млади мъже, повечето под двайсет и пет. Бяха руси и слаби, или тъмнокоси и слаби, облечени с изрядни спортни панталони и ризи. Гледаха спокойно и безизразно. Нямаше жени. Имаше голям телевизор, включен без звук. Никой не го гледаше. Никой не проговаряше. Изпих бирата и си тръгнах.
Намерих един магазин за алкохол и си купих шест бири. Върнах се в колата и седнах там. Бирата беше хубава. Колата беше паркирана зад антикварния магазин. На улицата отляво имаше задръстване и аз се загледах в хората, които търпеливо чакаха в колите си. Почти винаги в колите имаше мъж и жена, които гледаха право пред себе си и не си говореха. В крайна сметка за всички нас опираше до едно и също: да чакаме. Човек цял живот чака — болницата, лекаря, водопроводчика, лудницата, затвора и накрая самата смърт. Първо светваше червено, после зелено. Гражданите на света се хранеха, гледаха телевизия и се притесняваха за работата си или за липсата на работа, докато чакаха.
Започнах да си мисля за Дебра и Теси, които още бяха в антикварния магазин. Дебра всъщност не ми харесваше чак толкова, но ето че влизах в живота й. Чувствах се като някакъв воайор.
Седях и пиех бира. Бях стигнал до последната, когато те най-сетне излязоха от магазина.
— О, Хенри — каза Дебра. — Намерих най-хубавата мраморна масичка на света само за двеста долара!
— Наистина е фантастична! — потвърди Теси.
Двете се качиха в колата. Дебра притисна крака си в моя и каза: