Выбрать главу

— Хенри, ще помогнеш ли на Лари да внесе масичката? Много е тежка.

— Разбира се.

— Къде е Теси?

— Мисля, че е в банята.

Двамата с Дебра излязохме до вана. Свалихме масичката и я понесохме към къщата. Когато се върнахме, Теси седеше на дивана и пушеше цигара.

— Да не изпуснете стоката, момчета! — подвикна тя.

— Няма начин! — отвърнах аз.

Занесохме масичката в спалнята на Дебра и я оставихме до леглото. Там имаше друга масичка, която Дебра реши да махне. След това застанахме около новата мраморна масичка, за да я разгледаме.

— О, Хенри… само за двеста долара… харесва ли ти?

— Чудесна е, Дебра.

Отидох в банята. Измих си лицето и си сресах косата. След това си смъкнах панталоните и боксерките и тихо си измих интимните части. Накрая се изпиках, пуснах водата и излязох.

— Искаш ли чаша вино, Лари? — попитах.

— Ами не, но все пак благодаря…

— Благодаря ти за помощта, Лари — каза Дебра.

Лари си тръгна през задния вход.

— Толкова се вълнувам! — възкликна Дебра.

Теси поседя с нас още десет-петнайсет минути, после заяви:

— Аз трябва да тръгвам.

— Остани още, ако искаш — каза Дебра.

— Не, не. Трябва да тръгвам. Трябва да оправя малко вкъщи, защото е станало голяма кочина.

— Ще чистиш? Днес? Когато можеш да си пиеш с двама приятели? — попита Дебра.

— Докато седя при вас, постоянно си мисля за кочината там и не мога да се отпусна. Нищо лично, не се обиждайте…

— Добре, Теси, тръгвай, щом трябва. Прощаваме ти.

— Добре, скъпа…

Двете се целунаха на вратата и Теси си тръгна. Дебра ме хвана за ръката и ме заведе в спалнята. Двамата се загледахме в мраморната масичка.

— Кажи ми честно какво мислиш, Хенри.

— Ами, аз съм губил по двеста долара на хиподрума, без да се сдобия с масичка, така че според мен е добра сделка.

— Ще бъде до нас, когато спим заедно.

— А не искаш ли аз да застана на нейно място, а ти да си лягаш с масичката?

— Ти ревнуваш!

— Естествено.

Дебра отиде в кухнята и се върна с парцали и някаква течност за почистване. После се зае да обработва мрамора.

— Знаеш ли, че мраморът трябва да се почиства по специален начин, за да се откроят жилките?

Съблякох се и седнах по боксерки на ръба на леглото. След това се отпуснах по гръб на кувертюрата и възглавниците. После изведнъж станах и казах:

— Дебра, намачках ти кувертюрата.

— Няма проблеми.

Отидох да напълня две чаши и подадох едната на Дебра. Гледах как действа по масичката. После тя се обърна към мен:

— Знаеш ли, че имаш най-хубавите крака, които съм виждала у някой мъж?

— Не е зле за старец като мен, а?

— Никак не е зле.

Тя потърка масичката още малко и накрая се отказа.

— Как си прекарахте с Теси?

— Тя е супер. Много ми хареса.

— Добра служителка.

— Не знам за това.

— Стана ми тъпо, че си тръгна така. Сигурно просто е искала да ни остави насаме. Трябва да й се обадя по телефона.

— Защо не?

Дебра започна да говори по телефона. Говори с Теси доста дълго време. Навън започна да се стъмва. Нямаше ли да вечеряме? Дебра беше сложила телефона по средата на леглото и седеше до него. Имаше хубав задник. Накрая се засмя и каза „дочуване“. После ме погледна:

— Теси казва, че си сладък.

Излязох да купя още пиене. Когато се върнах, Дебра беше пуснала големия цветен телевизор. Настанихме се един до друг на леглото и гледахме телевизия. Седяхме облегнати на стената и си пиехме.

— Хенри, какво ще правиш на Деня на благодарността? — попита ме тя.

— Нищо — отвърнах.

— Защо не го прекараш с мен? Аз ще приготвя пуйката. Ще поканя двама-трима приятели.

— Добре, звучи приятно.

Дебра се наведе и изключи телевизора. Изглеждаше много щастлива. След това загаси и лампата. Отиде в банята и когато се върна, се беше увила с нещо ефирно. След това си легна при мен. Притиснахме се. Надървих се. Езикът й започна да си играе в устата ми. Имаше голям, топъл език. Аз се спуснах долу. Започнах да я обработвам с език. След това малко и с нос. Тя реагираше както трябва. Накрая се качих върху нея и го вкарах.