Започнах да я чукам. Опитах се да си представя Теси, с късата й червена пола. И това не помогна. Бях дал на Теси всичко, което имах. Продължих да чукам, но нищо не се получи.
— Извинявай, сладурче, но пих прекалено много. Пипни ми сърцето!
Тя сложи ръка на гърдите ми:
— Адски силно бие!
— Все още ли съм поканен на Деня на благодарността?
— Естествено, миличък, не се притеснявай, моля те. Целунах я за лека нощ, обърнах се на другата страна и се опитах да заспя.
91
На следващата сутрин Дебра отиде на работа, а аз се изкъпах и се опитах да погледам телевизия. Обикалях гол из къщата и установих, че от улицата хората могат да ме видят през прозореца. Така че изпих чаша сок от грейпфрут и се облякох. Накрая не ми остана друго, освен да се прибера вкъщи. Там щеше да има някаква поща, може би писмо от някого. Проверих дали съм заключил всички врати, излязох при моя фолксваген, запалих двигателя и се върнах в Лос Анджелис.
По пътя си спомних за Сара — третото момиче, с което се бях запознал на четенето в The Lancer. Бях прибрал листчето с телефонния й номер в портфейла си. Прибрах се вкъщи, изсрах се и позвъних.
— Здравей — казах. — Обажда се Чинаски, Хенри Чинаски…
— Да, спомням си.
— Какво правиш? Мислех си да дойда да те видя.
— Днес трябва да съм в ресторанта. Защо не дойдеш там?
— Това е ресторант за здравословна храна, нали?
— Да, ще ти направя страхотен здравословен сандвич.
— Така ли?
— Затварям в четири. Искаш ли да дойдеш малко по-рано?
— Добре. Как се ходи дотам?
— Вземи нещо за писане и ще ти обясня.
Записах си как да стигна.
— Ще се видим към три и половина — обещах.
Към два и половина се качих във фолксвагена. Докато карах по магистралата, се оказа, че не съм записал нещо както трябва, и се обърках. Мразя както непознати адреси, така и магистрали. Излязох от магистралата и се озовах в Лейкуд. Спрях на една бензиностанция и позвъних на Сара.
— Drop On Inn — каза тя.
— Мамка му! — изругах аз.
— Какво става? Звучиш ми ядосан.
— Защото съм в Лейкуд! Много тъпо ми го обясни!
— Лейкуд? Чакай.
— Аз се връщам. Трябва да пийна нещо.
— Чакай, чакай. Искам да те видя! Кажи ми на коя улица в Лейкуд се намираш и коя е най-близката пресечка.
Оставих слушалката и отидох да проверя къде се намирам. После го казах на Сара. Тя пак ми обясни как да стигна.
— Много е лесно — рече. — Обещай, че ще дойдеш.
— Добре.
— И ако пак се изгубиш, ще ми звъннеш.
— Извинявай, просто нямам никакво чувство за ориентация, разбираш ли? Винаги съм сънувал кошмари, че се губя. Мисля, че мястото ми е на някоя друга планета.
— Няма страшно. Просто следвай указанията.
Пак се качих в колата и този път беше лесно. Скоро излязох на магистралата покрай брега на Тихия океан и започнах да търся къде да завия от нея. Намерих изхода, който ме отведе в един снобски търговски квартал до океана. Карах бавно и го забелязах от първия път: ресторантът имаше ръчно нарисувана табела, на която пишеше Drop On Inn. На витрината имаше залепени снимки и картички. Беше си истински ресторант за здравословна храна, Боже мили. Хич не ми се влизаше там. Направих едно кръгче и пак минах покрай ресторанта, още по-бавно. Завих надясно и пак надясно. Забелязах някакъв бар — Crab Heaven. Паркирах отвън и влязох.
Беше 3:45 следобед и абсолютно всички места бяха заети. Повечето от клиентите доста бяха напреднали с алкохола. Застанах до бара и си поръчах водка с тоник. Взех си питието и отидох до телефона.
— Е, аз съм. Пристигнах.
— Видях те два пъти да минаваш покрай ресторанта. Не се бой. Къде си?
— B Crab Heaven. Поръчах си питие. Ей сега идвам.
— Добре. Не си поръчвай много.
Изпих първото питие и после още едно. Намерих едно малко празно сепаре и седнах там. Всъщност нямах особено желание да отида. Дори не си спомнях как изглежда Сара.
Изпих второто и отидох до ресторанта. Слязох от колата, отворих вратата и влязох. Сара беше зад бара и ме видя.
— Здравей, Хенри! — каза ми тя. — Ей сега идвам!
В момента приготвяше нещо. В ресторанта имаше четирима-петима клиенти. Някои седяха на един диван. Други седяха на пода. Всички бяха на двайсет и няколко и изглеждаха еднакви, бяха облечени с къси шорти и просто си седяха. Само от време на време някой си кръстосваше краката или се прокашляше. Сара беше доста хубава слаба жена и се движеше бързо. Имаше класа. И червеникаворуса коса. Изглеждаше много добре.