— Ами, аз ще тръгвам.
— О, не — каза Сара. — Не бързай толкова. Така и не успяхме да си поговорим. Искам да си поговоря с теб.
Тя се обърна към Рон:
— Нали разбираш, Рон?
— Естествено — съгласи се той, стана и изчезна някъде в дъното на къщата.
— Ей — казах аз. — Не искам да започвам някакви бъркотии.
— Какви бъркотии?
— Между теб и съквартиранта ти.
— О, между нас няма нищо. Нито секс, нито каквото и да е. Той просто живее под наем в една стая.
— А, добре.
Чух подрънкване на китара. После пеене. Силно пеене.
— Това е Рон — обясни Сара.
Рон ревеше колкото му глас държи. Пееше толкова зле, че дори нямаше нужда да говорим за това.
Пя около един час. Двамата със Сара продължихме да пием вино. Тя запали няколко свещи.
— Пробвай едно бийди — предложи тя.
Пробвах едно. Бийди е малка кафява индийска цигара. Имаше приятен, остър вкус. После аз се обърнах към Сара и се целунахме за пръв път. Тя се целуваше чудесно. Вечерта вървеше добре.
Тогава вратата изведнъж се отвори и в стаята влезе някакъв младеж.
— Бари? — каза Сара. — Тази вечер няма да посрещам повече гости.
Бари изчезна и вратата се затръшна зад гърба му. Вече виждах бъдещите проблеми: тъй като съм отшелник по природа, просто не понасям толкова движение. Това няма нищо общо с ревност или нещо подобно — просто не обичам хора и тълпи никъде, освен на моите четения. Хората ме съсипват и изсмукват силите ми. Девизът ми беше: „Човечеството поначало се е объркало нещо.“
Двамата със Сара пак се целунахме. И двамата бяхме пили прекалено много. Сара отвори още една бутилка. Носеше на вино. Нямам представа за какво сме си говорили. Най-хубавото на Сара беше, че почти не споменаваше за писането ми. Когато изпихме и последната бутилка, казах на Сара, че съм много пиян и не мога да карам до вкъщи.
— Можеш да спиш при мен, но няма да правим секс — рече тя.
— Защо?
— Защото хората не бива да правят секс, ако не са женени.
— Честно?
— Дрейър Баба казва така.
— Понякога и Бог греши.
— Не, никога.
— Добре, хайде да си лягаме.
В тъмното започнахме да се целуваме. Аз и без това най-много си падам по целувките, а Сара беше една от най-добре целуващите се жени, които бях срещал. Налагаше се да се върна чак до Лидия, за да намеря жена, която се целуваше на такова равнище. Но пък всички жени са различни и се целуват различно. Лидия сигурно точно в момента се целуваше с някой кучи син — или още по-лошо, целуваше му пишката. А Катрин спеше в Остин, щата Тексас.
Кара беше хванала кура ми в ръката си, галеше го и го търкаше. После го притисна към путката си. Подчиняваше се на своя Бог, Дрейър Баба. Аз не я пипах по путката, защото това сигурно щеше да разгневи Дрейър. Само се целувахме и тя търкаше кура ми по путката си или по клитора, не знам. Все чаках да ми пъхне кура вътре в путката си. Но тя само продължи да го търка. Накрая започна да ме жули. Отдръпнах се.
— Лека нощ, миличка — казах.
Обърнах се на другата страна и притиснах гърба си в нея.
Помислих си: „Дрейър Баба, в това легло спи една особено вярна твоя последователка.“
На сутринта пак започнахме това с търкането, със същия резултат. Накрая реших, че ми е писнало.
— Искаш ли да се изкъпеш? — попита ме Сара.
— Разбира се.
Влязох във ваната и пуснах водата. По някое време предишната вечер бях споменал на Сара, че една от малките ми лудости е да си правя по три-четири адски горещи вани на ден. Най-старата терапия на света.
Във ваната на Сара се събираше повече вода, отколкото в моята, и водата беше по-гореща. Бях висок почти метър и деветдесет, но можех да се излегна в цял ръст. Едно време са правили вани за императори, а не за джуджета, които работят в банки.
Влязох във ваната и се излегнах. Беше страхотно. После станах и огледах горкия си кур, протъркан от окосмението на путката на Сара. Труден период, момчето ми, но какво да се прави — все пак беше по-добре от нищо, нали така? Пак се отпуснах във ваната. Телефонът звънна. Настъпи кратка пауза.