Пристигнах у тях и извадих кошницата със здравословни чудеса. Тя беше в кухнята. Седнах в хола с виното и с кошницата.
— Тук съм, Сара!
Тя излезе от кухнята. Рон го нямаше, но тя беше пуснала уредбата му с всичка сила. Винаги съм мразил уредбите. Когато живееш в беден квартал, постоянно чуваш шумовете на другите хора, включително и от чукането им, но най-гадното е да си принуден да слушаш музиката им — абсолютна повърня, която продължава с пълна сила, по цели часове. Освен това хората почти винаги оставят прозорците отворени, защото изобщо не се съмняват, че и на теб ти харесва това, което им харесва на тях.
Сара си беше пуснала Джуди Гарланд. Джуди Гарланд горе-долу ми харесваше, особено когато пееше в „Метрополитен“ в Ню Йорк. Но сега изведнъж ми се стори прекалено шумна, все едно крещеше сантименталните си глупости право в ухото ми.
— Божичко, Сара, намали малко!
Сара намали музиката, но не много. После отвори едната бутилка вино и двамата седнахме. Беше ми нервно, не знам защо.
Сара бръкна в кошницата и намери пчелния секрет. Много се развълнува. Махна капачето и го опита.
— Толкова е силно! — възкликна тя. — Това е самата есенция на пчелите… Искаш ли да опиташ?
— Не, благодаря.
— Приготвям вечеря.
— Добре. Но аз мислех да те заведа някъде.
— Вече започнах да готвя.
— Добре тогава.
— Но ми трябва масло. Ще изляза да купя. Освен това трябва да купя краставици и домати за ресторанта утре.
— Аз ще изляза да ги купя. Все пак имаш рожден ден.
— Сигурен ли си, че не искаш да опиташ пчелния секрет?
— Не, благодаря ти, няма нужда.
— Не можеш да си представиш колко пчели са отишли, за да се напълни това бурканче.
— Честит рожден ден. Отивам да купя маслото и другите неща.
Изпих още малко вино, качих се на фолксвагена и отидох до едно магазинче. Намерих масло, но доматите и краставиците изглеждаха стари и спаружени. Платих за маслото и продължих с колата, като търсех някой по-голям пазар. Накрая намерих, купих домати и краставици и потеглих обратно. Докато се изкачвах по алеята, пак я чух. Беше пуснала уредбата с всичка сила. Тръгнах към къщата, но започна да ми се гади; нервите ми се опънаха докрай, после се скъсаха. Влязох в къщата, като държах само маслото, защото бях оставил доматите и краставиците в колата. Не знам какво беше пуснала; музиката беше толкова гръмка, че не различавах отделните звуци.
Сара излезе от кухнята.
— ПРОКЛЕТА ДА СИ, ПО ДЯВОЛИТЕ! — изкрещях аз.
— Какво има? — попита Сара.
— НИЩО НЕ ЧУВАМ!
— Какво?
— ПАК СИ ПУСНАЛА ШИБАНАТА УРЕДБА С ВСИЧКА СИЛА! НЕ РАЗБИРАШ ЛИ КАКВО ТИ ГОВОРЯ?
— Какво?
— АЗ ИЗЧЕЗВАМ ОТТУК!
— Не!
Обърнах се и затръшнах вратата зад гърба си. Отидох до фолксвагена и видях торбата с доматите и краставиците, която бях забравил. Взех ги и тръгнах обратно по алеята. Сара ме пресрещна.
Бутнах торбата в ръцете й:
— Дръж.
После се обърнах и си тръгнах.
— Гадно гадно гадно копеле! — изкрещя тя.
Сара хвърли торбата по мен и ме улучи по гърба. После се обърна и изтича в къщата си. Погледнах доматите и краставиците, пръснати по двора под лунната светлина. За миг си помислих да ги събера. После се отказах и си тръгнах.
93
Организираха четенето ми във Ванкувър — петстотин долара плюс самолетния билет и хотела. Спонсорът, Барт Макинтош, се притесняваше как ще вляза в страната. Трябваше да взема самолет до Сиатъл, той щеше да ме посрещне там и да ме прекара с кола през границата с Канада, а след четенето трябваше да хвана самолет от Ванкувър до Лос Анджелис. Изобщо не разбирах какъв е смисълът от всичко това, но се съгласих.
И така, отново бях във въздуха и пиех двойна водка с тоник. Пак летях с търговците и бизнесмените. Носех си малкия куфар с чисти ризи, бельо, чорапи, три-четири стихосбирки и още десет-дванайсет нови стихотворения, напечатани на машина. Както и четка и паста за зъби. Струваше ми се абсурдно някой да ми плаща да пътувам донякъде, за да чета поезия. Тази игра не ми харесваше и все още не бях свикнал с тъпотията й. Човек трябваше да работи като вол на безсмислени, нископлатени места, докато навърши петдесет, а после изведнъж започваше да се носи над цялата страна с питие в ръка, като досадна конска муха.