– Здравей, Ваня – рече той. – Казах ти, че ще се срещнем пак.
В отговор тя издаде гневен звук и се огледа наоколо, опитвайки се да разбере къде се намира. Хинде се наведе и погали косата й, нежно опитвайки се да я приглади. Ваня се помъчи да блъсне ръката му, като тръсна глава назад и после напред. Той я сграбчи за косата, за да й попречи да се движи, и се наведе още по-близо до нея.
– Ето какво ще направим. – Доближи до гърлото й острия връх на ножа и го натисна под брадичката й, точно над трахеята. Ваня се напрегна тревожно. – Ще освободя ръцете ти, но ако опиташ нещо, ще използвам това. Знаеш, че боравя добре с него.
Тя не реагира.
– Кимни, ако разбираш.
Ваня не помръдна нито милиметър. Само го гледаше втренчено.
Хинде й се усмихна любящо.
Борбата щеше да бъде интересна.
Ваня му харесваше все повече.
105.
Себастиан виждаше полицаите, които вървяха приведени пред него през гората. Поделението на „Специални операции“ се беше разделило на три екипа. Единият се приближаваше от гората от изток. Себастиан и Торкел се промъкваха след него. Вторият екип щеше да дойде от езерото от север и главната му задача беше да отреже маршрута за бягство и да действа като подкрепление. Екипът, приближаващ се от запад, щеше да влезе в къщата. Те щяха да пълзят през високите треви до началната точка, за да не ги види никой от къщата, но залязващото слънце щеше да е зад гърба им и това означаваше, че и без това ще бъдат трудно забележими. Критичната точка щяха да бъдат последните двайсет метра, когато можеше да ги видят най-лесно от къщата. Командосите трябваше да бягат към мишената, изложени на открито, но предвид критичното естество на ситуацията, нямаше по-добра възможност за избор. Водачът на групата беше с екипа от запад и поддържаше радиовръзка с другите. Бяха се разбрали Торкел и Себастиан да следват екипа до порутения хамбар в края на ливадата и да чакат там. Така щяха да имат добра видимост към главната сграда. След това екипът от запад щеше да продължи към канавката пред хамбара и да влезе чак когато нахлуе първият екип, въоръжен със зашеметяващи гранати, които щяха да хвърлят в стаите, за да объркат Хинде. Самите гранати бяха безвредни, но експлодираха с ослепителен блясък и силен гръм, които шокираха и временно оглушаваха всеки в стаята. Надяваха се, че това ще им спечели достатъчно време, за да попречат на Хинде да нарани Ваня.
Те се намираха на двайсетина метра от хамбара, когато Себастиан стигна до върха на склона и най-после видя къщата. Той спря и приклекна. Постройката изглеждаше още по-зле от последния път, когато бе дошъл тук. Градината беше обрасла с трева и стъклата на прозорците бяха счупени. Част от фасадата беше разрушена и къщата изглеждаше необитаема. Той си спомни, че местната община се бе опитала да я продаде на търг, но очевидно никой не бе проявил интерес. Къщата на един сериен убиец, изглежда, не беше търсен имот.
Себастиан видя, че екипът от север зае позиция. Той погледна към мястото, където трябваше да е водещият екип, но не го видя. Това беше добре. Щом Себастиан не можеше да ги види, тогава и Хинде нямаше да ги забележи. Искаше му се да бъде с тях, но Торкел беше пределно ясен. Себастиан трябваше да остане в ролята на наблюдател, нищо повече. Тази работа беше за професионалисти, не за аматьори.
106.
Ваня изчака, докато Хинде махна кабелните стяжки от китките й. Опита се да го изненада с бърз, неочакван удар, но той умело го избегна, като бързо отстъпи назад. Опита се. Хинде го очакваше. Тя замахна още няколко пъти, но тогава той пристъпи напред и я удари силно в слепоочието няколко пъти с дръжката на ножа. Ваня отново падна в леглото. Лявата страна на главата й пулсираше от болка. Чувстваше я гореща, сякаш кървеше. Тя вдигна ръце към лицето си, за да се предпази от болката.
– Мога да бъда нежен, мога да бъда и груб – каза Хинде. – Ти решаваш.
Не, ти решаваш, помисли си Ваня. Знаеше, че той няма да се поколебае да я убие. Очите му, изпълнени с вълнение и трепетно очакване, говореха, че се забавлява. Той искаше да извърши всяка част от ритуала с нея. Тя осъзна, че желанието му да докосне косата й в „Льовхага“ е част от случващото се сега. Себастиан беше прав за всичко. Имаше причина Хинде да иска да се срещне насаме с нея. Той искаше да бъде близо до нея. Да я докосне. И Ваня му беше позволила да го направи. Тогава тя си помисли, че това е малка цена, която трябва да плати за името на Ралф Свенсон. Вече не мислеше така.