Но в такъв случай, защо той й каза да изхвърли книжата в плика?
Може би нямаше да издържат в съда. Може би не бяха достатъчно, за да арестуват Валдемар Литнер.
Но ако обяснението беше това, тогава защо Себастиан изглеждаше напрегнат и тъжен? Защо не й беше казал истината? Защо не й бе обяснил какво е и защо няма смисъл да го държи повече?
Не, не се връзваше. Вярно, Елинор не бе учила право, но беше сигурна, че материалите пред нея са достатъчни, за да хвърлят Валдемар Литнер зад решетките за доста време.
Затова сигурно беше нещо друго.
Знаеше ли този Литнер, че е в опасност? Заплашил ли беше Себастиан и другите полицаи, принуждавайки ги да се откажат от случая? Стори й се, че чу Себастиан да казва „Хинде“ по телефона вчера, но можеше да е и „Литнер“. Имената звучаха сходно, пък и Елинор не слушаше внимателно. Ами ако се е случило нещо със Себастиан? Затова ли не се беше прибрал? Тя спря изведнъж. Елинор Бергквист не беше жена, която се отдава на блянове и мечтания. Сред документите имаше лист с име и мобилен телефон. Вероятно това беше човекът, който бе събрал материалите. Тя взе телефона. Нямаше да навреди да научи малко повече. Ако знаеше фактите, това щеше да й вдъхне увереност.
– Добро утро – каза Елинор. – Искам да говоря с Троле Хермансон.
– Кой се обажда? – поиска да знае мъжът, който отговори на обаждането.
– Казвам се Елинор. Работя в универсалния магазин „Аленс“. Нещата, които поръча господин Хермансон, пристигнаха.
Тя не можа да сдържи усмивката си. Това беше вълнуващо! Себастиан щеше да се гордее с нея. Елинор беше като истински полицай.
В другия край на линията настъпи мълчание.
– Ало? С кого говоря? – попита тя.
– Полицията.
– Там ли е Хермансон?
Мълчание. Елинор чувстваше, че човекът се колебае. Опитва се да вземе решение.
– Той е мъртъв.
Елинор не очакваше това.
– Разбирам... Кога е починал?
– Преди няколко дни. Мисля, че никой няма да дойде да вземе поръчката му.
– Не, разбира се. Благодаря. Моите съболезнования – добави Елинор и затвори. Изобщо не се почувства по-спокойна. Напротив. Човекът, който беше събрал материалите, беше мъртъв. И Себастиан й беше казал да ги унищожи. Валдемар Литнер, изглежда, никога нямаше да бъде призован да отговаря за престъпленията си. Освен ако, разбира се, тя не помогне на Себастиан.
Ако Валдемар Литнер заплашваше нейния любим, Елинор трябваше да действа.
Това беше най-малкото, което можеше да направи.