Всичко започна в апартамента му в „Грев Магнигатан“ по-рано през седмицата, когато откри стар ръкопис на тричасова лекция, озаглавена „Въведение в профила на престъпника“. Беше най-отдолу под купчина вестници и други документи в кабинета му – стая, която никога не използваше. В момент на скука Себастиан изведнъж реши да разчисти. Не си спомняше кога е писал текста, но беше очевидно, че е преди бедствието, защото липсваше задушаващият цинизъм, който сега проникваше във всяка негова мисъл. Прочете го два пъти и остана смаян от себе си. Някога наистина умееше да пише добре.
Лекцията беше проницателна, информативна и увлекателна.
Той седя пред бюрото известно време, държейки в ръка материала. Да открие свой по-добър вариант беше странно, сюрреалистично чувство. След малко огледа стаята и изведнъж навсякъде откри знаци от по-добрия Себастиан. Дипломите на стените, книгите, изрезките от пресата, бележките, които някога си беше водил, думите, които някога бе писал. Кабинетът му беше пълен с купища доказателства за един друг живот. Той отиде до прозореца, за да избяга от спомените, и се вгледа в улицата долу, но остатъците от предишния му живот бяха навсякъде и си спомни как паркираше колата си точно там, срещу антикварния магазин. Едно време, когато имаше кола и къде да отиде.
След разговора със Стефан се бе почувствал въодушевен, почти вдъхновен. Прибра се право в апартамента си и влезе в кабинета, където започна да преравя купчините книжа, търсейки договора и името. Някой сигурно му беше поръчал тричасовата лекция. След малко намери два екземпляра на чернова на договор с Факултета по криминология на университета. Бяха от 7 март 2001 година и бяха свързани с три лекции на тема изготвянето на профил на престъпник. Той се помъчи да си спомни защо не беше изнесъл лекцията. През 2001 година беше на върха на играта. Сабине беше родена и с Лили живееха в Кьолн, затова вероятно беше решил, че има да прави по-важни неща. Договорите не бяха подписани, но другата страна беше университетски лектор на име Вероника Форс. Името не му беше познато. Декан на факултета. Той се обади във факултета. Бяха минали много години, откакто бе изпратила договора, но тя още работеше там. От телефонната централа го свързаха, но куражът му изневери и Себастиан затвори, преди Форс да има време да отговори. Той седна с ръкописа в ръка. Поне тя все още работеше там.
Себастиан спря на няколкостотин метра от сградата, в която се намираше Факултетът по криминология. Някой фантазьор с богато въображение я беше кръстил „Блок В“, вероятно защото беше третата сграда подред. Той огледа високите, синкави като труп постройки, които приличаха повече на част от някаква строителна програма от шейсетте години на XX век, отколкото на столичен храм на знанието, и изведнъж го обзеха съмнения. Наистина ли това ще има някакво значение? Себастиан се прокле за колебанието. Опита да се пребори с него. Щеше да влезе и да се срещне с Вероника Форс.
Идеята му беше елементарна. Като начало — няколко бързи лекции като гост. Малък стимул, разнообразие от ежедневието, което да го тласне в друга посока, далеч от жените през нощта и преди всичко, от Ваня през деня. Далеч от чувството, че е аутсайдер. Далеч от умствената нагласа, която го бе накарала да се обади на Троле.
Първите съмнения обаче се появиха, преди таксито да завие на източния паркинг. Чувството, че нищо не се е променило, го блъсна с всичка сила. Мястото беше същото. Той се беше променил. Щеше ли да проработи идеята му? Себастиан се помъчи да прогони мисълта, като се отправи целеустремено към „Блок В“, сякаш можеше да преодолее колебанието си с чисто физическа мускулна сила.
Към него се приближаваше група момичета – студентки, съдейки по възрастта им и учебниците, които носеха. Едната му напомни на Ваня с русата си коса. Вероятно беше по-млада от нея, но не много. Погледна момичето. Той стоеше пред „Блок В“ заради Ваня. Стефан беше прав. Себастиан се нуждаеше от собствен живот, ако иска да застане пред нея, както е редно, и да разкрие кой е. Може би да бъде приет. Вероятно не обичан, но определено приет.
Той се нуждаеше от собствен живот. Затова беше тук.
Почувства, че енергията се завръща.
Той влезе в „Блок В“.
В свят, който не беше посещавал много, много години.
Провървя му. Вероника Форс беше свободна и можеше да го приеме веднага. Служителката на рецепцията го поведе по дълъг коридор към малък, добре подреден кабинет с бюро и два стола.
Жената зад бюрото изглеждаше изненадана, когато Себастиан влезе. Той се усмихна, ръкува се с нея и без да го поканят, седна на стола срещу нея.