Себастиан изкара яда си на жената на касата.
– Кафето е боклук – заяви той и гневно се втренчи в нея.
– Мога да ви направя ново – предложи тя.
– Върви по дяволите – рече Себастиан и ядосано излезе навън.
Това вероятно е краят на периода ми като редовен клиент, помисли си той, докато вървеше в топлата лятна вечер, но винаги можеше да намери друго заведение.
В Стокхолм имаше изобилие от кафенета.
И жени.
След няколко кратки, но провалили се опита в хотелски барове, мъчейки се да намери някого, с когото да приключи лошия ден, Себастиан беше на път да се откаже. По това време дори Кралската библиотека беше затворена. Пищната сграда в Хумлегарден беше едно от любимите му места, когато търсеше женска компания. Похватът му беше елементарен. Намираше централно място в голямата читалня. Взимаше няколко книги. Важно беше да вземе няколко екземпляра от своите произведения и да ги сложи така, че да се виждат ясно. След това сядаше и започваше да се бори с новия текст и да търси правилните думи и в подходящия момент се обръщаше към жената, която минаваше покрай него. „Извинете, но работя върху нова книга, и се питах дали бихте погледнали това изречение.“ Ако изиграеше правилно картите си, двамата скоро вече пиеха вино в съседния хотел „Англес“.
Себастиан започваше да се нервира на себе си, докато се разхождаше безцелно в жегата. Напоследък не му вървеше. Ядосваше се все повече с всяка измината крачка. Направо се вбеси.
Защо всичко трябва да бъде така, мамка му?
Защо нищо не става така, както той иска, по дяволите?
Трябваше да отвърне на ударите. Да позвъни на Троле и да му каже да се разрови колкото може по-надълбоко. Да проникне в същината на живота на онези съвършени хора, докато накрая стигне до мръсотията. Ана Ериксон и Валдемар Литнер бяха виновни за всичко. Трябваше да проучи и Ана. Може би тя беше слабата брънка, цепнатината, която щеше да напука идеалната им дребнобуржоазна фасада. Сигурно щеше да открие някаква мръсотия за нея. Тя не беше чужда на тайните и лъжите. Ваня не знаеше истината за баща си. Ана несъмнено се оправдаваше пред себе си, че го прави в неин интерес. Но кой й беше дал правото да решава? Кой беше казал, че тя може да си играе на Господ? Себастиан искаше да бъде близо до дъщеря си, но в момента това означаваше най-малко двеста метра разстояние. Сякаш му бяха издали ограничителна заповед. Той спря. Щеше да каже на Троле да разшири търсенето. Да проучи Ана Ериксон. Себастиан извади мобилния си телефон, но после отново го прибра. Защо да му се обажда? Той се обърна и се отправи към най-близката пиаца за таксита. В края на краищата, нямаше какво да прави. Троле живееше в Скархолмен.
Беше човек, на когото можеше да се има доверие.
Той щеше да разбере.
Троле също беше изгубил семейството си.
17.
Били седеше на дивана с айпада си и сърфираше в интернет. Мая беше под душа. Той се надяваше, че ще излязат да вечерят някъде, след като тя приключи.
Бяха заедно от средата на лятото. Стар приятел на Били от училище имаше вила на остров Дюро и за трета година подред Били беше поканен на купон там. Тази година и друг приятел беше там заедно със сестра си. Мая Рединг-Хедберг. Те седяха един до друг на традиционния обяд с маринована херинга и останаха цяла вечер и през по-голямата част от нощта. И оттогава бяха заедно и се виждаха почти всеки ден.
Въпреки това Били не беше казал нищо за Мая по пътя от Форскарбакен, когато Ваня се опита да изкопчи подробности. Той обикновено споделяше всичко с Ваня. Е, не всичко, но повечето неща. Понякога имаше чувството, че по-скоро са брат и сестра, отколкото колеги, но този път се въздържа поради елементарната причина, че беше сигурен, че Ваня няма да хареса Мая.
Мая беше личен житейски наставник и помагаше и насърчаваше хората да подобрят качеството си на живот или кариерата си.