– Но ако ти помагат да започнеш да правиш разни неща, тогава може би трябва да опиташ с лекарствата. Не е срамно да получиш помощ по този начин.
Останалите от групата кимнаха и издадоха звуци на съгласие. Себастиан не можа да реши дали защото са доволни, че някой друг е излязъл в светлината на прожекторите, или защото наистина бяха съгласни с думите й. Погледна жената. Тя вероятно беше на четиресет и няколко години, слаба, с хубава тъмна коса и дискретен грим. Семпло облечена. Нервно си играеше с огърлицата си, която беше твърде голяма. Тя погледна подред всеки от другите и след това продължи да говори. Себастиан имаше чувството, че жената иска да бъде забелязана, но няма смелостта да се изяви. Може би е била потискана твърде дълго? Свикнала е да й казват да мълчи? Той й се усмихна окуражително и се помъчи да улови погледа й, но тя изведнъж започна да гледа навсякъде другаде, но не и към него.
– Аз се разпознавам в твоята ситуация – каза жената. – Имаш чувството, че всичко се натрупва и че не можеш да свършиш нищо.
Себастиан продължи да й се усмихва, след като изведнъж осъзна, че може да получи от тази вечер повече, отколкото мислеше.
– Точно така, Анете – съгласи се Стефан. – Ако си в безизходно положение, трябва да намериш куража да опиташ нещо ново. Ти определено си направила това.
Анете кимна и продължи да говори. Себастиан я наблюдаваше как засия от похвалата и се осмели да превзема все по-голямо пространство и да споделя преживяванията си. Тя и Стефан се познават добре, помисли си той, докато я слушаше. Анете беше стара пушка, пациентка, която ходи на терапия толкова отдавна, че е започнала да говори като психотерапевта. Насърчителното кимане на Стефан потвърди теорията му. Незабележимата дребничка Анете отдавна посещаваше Стефан. Себастиан се усмихна. Стефан държеше на пациентите си. И той беше доловил слабостта на Стефан преди два часа, когато психотерапевтът дойде да го търси под дървото на „Сандхамнсгатан“ 44.
Стефан беше твърде грижовен, за да бъде истински професионалист.
Твърде много, за да бъде истински ефективен.
Незабележимата Анете определено беше един от пациентите, за които Стефан се грижеше. Себастиан виждаше това от взаимодействието между тях. Той отново се усмихна на тъмнокосата жена. Идеално. Много добре знаеше как ще покаже на Стефан, че не е възможно да включи Себастиан Бергман в групова терапия и да му се размине безнаказано.
Групата седя в кръг седемдесет и пет минути, когато най-после дойде време за задължителното кафе, преди да се разотидат. Стефан обобщи вечерта с добре подбрани клишета за взаимопомощта и благотворното въздействие на общуването, опитвайки се да предаде на Себастиан с многозначителен поглед, че не е дал принос на никакво ниво. Себастиан отвърна с прозявка. Когато станаха, той бързо се приближи до масата за кафе и жената. Стефан започна дискусия със Стиг и един по-млад мъж, който настояваше да нарича алкохола „пиячка“, а съпругата си – „госпожата“ или „онази, на която трябва да се подчинявам“. Идеална компания за Стефан, помисли си Себастиан, докато гледаше Анете. Тя мина покрай масата, без да си вземе нещо, и изглежда си тръгваше. Себастиан забърза след нея.
Анете се отправи към изхода, без да е сигурна дали да остане за кафето. Обикновено оставаше. Смяташе, че това е идеален завършек на вечерта. Тя беше присъствала на тези срещи най-дълго от всички останали. Тук беше значима. Стефан веднъж я нарече истинска професионалистка в груповата терапия и въпреки че думите бяха изречени шеговито, тя ги носи в себе си няколко седмици.
Истинска професионалистка. Анете.
Никой не й беше казвал такова нещо. Тя знаеше, че това е нейното място. Когато седеше в кръга, нямаше смелостта да се изяви, да бъде видяна, да играе ролята си и по време на кафето след това обичаше да търси коментари от другите участници и да даде положителна оценка за приноса им към вечерта. Тази вечер обаче беше различно. Заради новия мъж, който седеше срещу нея. Начинът, по който я гледаше. Сякаш проникваше в мислите й. Не можеше да го опише другояче. Когато Анете започна да говори, той слушаше и я гледаше. Не снизходително, а по-скоро еротично, сякаш я разсъбличаше с поглед, макар и интелектуално, не сексуално. Анете не можеше да изрази с думи чувството. Не беше изживявала такова нещо.