И не беше само това. Никой не искаше да ходи с него на вилата. Нито пък някъде другаде. Ивон си имаше Кристофер. Не че Торкел би си помислил да я покани да прекара две седмици край езерото Бурен, но това го накара да осъзнае с още по-голяма яснота, че е сам. Абсолютно сам.
Той стана сковано от бюрото и се разходи из апартамента. Не хареса онова, което видя. Беше по-разхвърляно от обикновено и въпреки късния час реши да разтреби. Торкел беше много подреден човек, но жестоките убийства бяха заели цялото му време. Обикновено ставаше така. Когато на бюрото му попаднеше сложен случай, домът му оставаше занемарен. Имаше някои подобрения, откакто той постъпи на работа в „Риксморд“, поради една елементарна причина. Екипът работеше там, където го повикат, из цяла Швеция. Националният отдел за разследване на убийства трябваше да има това специално подразделение, за да помага в сложни разследвания на убийства, за които местната полиция няма ресурси. Това означаваше, че Торкел често отсъства от Стокхолм и живее в хотел по време на най-напрегнатите периоди, затова апартаментът му успяваше да избегне хаоса. Този път обаче в епицентъра на бурята беше Стокхолм, и то по възможно най-лошия начин. Апартаментът несъмнено трябваше да бъде разтребен, но сега Торкел имаше избор – да разчисти или да се опита да поспи.
Той реши да започне от кухнята. Чиниите от вечерята, която беше споделил с дъщерите си предишната седмица, все още бяха на сушилника или в умивалника и на масата бяха разхвърляни вестници и писма. Торкел се развихри и след половин час остана доволен от кухнята. Премести се в дневната, разчисти боклуците от масичката за кафе и фотьойлите и се накани да прегледа пощата, която се беше натрупала, когато на вратата се позвъни. Погледна часовника си. Беше късно, затова той надникна през шпионката, преди да отвори.
Беше тя.
Торкел се изненада, но успя да каже здравей и да я покани да влезе. Урсула пристъпи в коридора и първото, което му хрумна, беше колко се радва, че е почистил. На нея вероятно не й пукаше, но въпреки това той се почувства по-добре. Урсула го погледна и продължи към дневната.
– Получи ли съобщението ми?
– Да.
– Вебер се опитва да се свърже с теб.
– Знам. Говорих с него.
– Добре.
Торкел стоеше на прага на дневната и я гледаше. Наистина ли Урсула се интересуваше от взаимоотношенията му с Вебер?
– Утре ще свикам пресконференция. Вебер е направил връзката.
– С Хинде ли?
– Не, между трите убийства.
– Аха... – Урсула кимна и се върна в коридора. – Исках само да проверя дали си получил съобщението ми. Сега си тръгвам.
Тя беше толкова красива.
– Можеше да се обадиш по телефона.
– Батерията ми се изтощи.
Лъжа. Урсула видя, той разбра.
– Трябва да тръгвам.
Торкел се зачуди какво да каже, за да я накара да остане.
Урсула се зачуди какво да каже, за да остане.
Той наруши мълчанието, опитвайки се да изрази нещата с думи колкото може по-добре, но както обикновено, първият му въпрос беше далеч по-банален, отколкото му се искаше.
– Е, как си всъщност, Урсула?
Тя го погледна и седна на белия стол до вратата, който се използваше рядко напоследък. Беше по-пряма от него.
– Какво ще правим?
– Какво имаш предвид?
– Ти и аз.
– Не знам. – Торкел прокле неспособността си да изрази какво чувства, и реши следващият му отговор да бъде по-откровен. Напълно откровен. Урсула го гледаше, но той не можеше да разгадае изражението й.
– Може би трябва да се преместя в друг отдел?
Той почувства вълна на тревожност.
– Почакай. Какви ги говориш? Защо?
Нещата не се развиваха така, както очакваше. Той посегна да хване ръката й. Може и да не беше в състояние да каже какво иска, но вероятно ръцете му щяха да й покажат.
– Преди няколко седмици бях в Париж.
– Знам, с Микаел.
– Беше много странно. Правихме всичко, което би трябвало да се прави на един романтичен уикенд в чужбина, но колкото повече се опитвахме, толкова повече исках да съм у дома.
– Но това не си ти. Ти не си такъв човек.
– Тогава какъв човек съм?
Озадачеността й изглеждаше искрена. Торкел й се усмихна. Погали ръката й, която се затопли в неговата.
– Ти си... по-сложна. Никога не си напълно удовлетворена. Никога не си напълно спокойна. Ти си Урсула.
– Всичко ли става според моите условия?
Щом беше започнал, Торкел можеше да продължи да бъде откровен.