Той обичаше лятото. Не непременно жегата, а светлината. Най-хубавото време беше в средата на сезона, но мъжът обичаше светлината, не празниците. Мразеше празниците. Особено лятното слънцестоене.
Една вечер на един такъв празник на лятото той за пръв път забеляза, че нещо не е наред.
Че тя не е като всички останали.
Той беше три-четиригодишен. Всичките се бяха качили в колата и отидоха на голямата поляна край езерото. Лятното дърво вече беше там, когато пристигнаха. Имаше много хора и те се настаниха доста далеч от центъра на празненствата с одеялата си и кошницата за пикник. От време на време ветрецът довяваше откъси от народна музика, докато седяха със сандвичи, торта с ягоди и бяло вино за мама и татко. Танците започнаха в три часа. Образуваха се четири-пет кръга от хора. Той обичаше да танцува. Някои от традиционните танци бяха много забавни. Това вероятно беше започнало по-рано, но не си спомняше точно кога. Първият път беше там. На празника на лятното слънцестоене. На слънцето в най-вътрешния кръг. Когато тя танцуваше с него. Малката й ръка в неговата. Той си спомняше, че беше щастлив и я гледаше с уважение от долу нагоре. Тя беше вперила поглед право напред в далечината, докато танцуваше. Мислите й не бяха там. Не пееше. Не се усмихваше. Тялото й извършваше движенията на танца сякаш насън. Без абсолютно никакво чувство. Безразлично. Той си спомняше, че малко се уплаши и я дръпна за ръката. Тя го погледна и се усмихна, но усмивката не стигна до очите й. Беше машинална, заучено поведение, за да го увери, че всичко е така, както трябва да бъде. Но не беше. Нито тогава, нито оттогава.
Мама не се чувства много добре в момента. Това му казваше, когато не му позволяваше да се покатери на коленете й или когато тя лежеше през деня и завесите на спалнята бяха дръпнати. Когато седеше на пода с брадичка, подпряна на коленете, и баща му бе дошъл да го вземе от детската градина, защото тя не беше отишла. Това казваше, когато не можеше да приготви нищо за ядене в дните, в които той беше у дома с нея, или преди да затвори вратата, оставяйки го сам няколко часа.
Мама не се чувства много добре в момента. Това казваше баща му, когато шепнешком се опитваше да му обясни защо трябва да обува меки чехли вкъщи и защо не трябва да показва, че е разстроен, разтревожен или ядосан. За да му обясни защо трябва да седи тихо и мирно, незабележим, по няколко часа в дните, когато тя съумее да стане от леглото. Да обясни защо никога не правят нищо заедно, защо той трябва да бъде добро момче и да се грижи за мама, докато татко е на работа и печели пари.
Това казваше и самият той по-късно, когато стана по-голям и съучениците му го питаха защо отсъства от училище толкова често, защо не може да му дойдат на гости, защо никога не излиза с тях след часовете, защо не идва на купони и защо не тренира никакъв спорт.
Мама не се чувства много добре в момента.
Понякога, когато беше малко по-добре, тя казваше колко е жалко, че е трябвало да израсне с такава лоша майка.
По-често обаче му казваше, че той е виновен, задето е болна. Ако не се бил появил на бял свят, всичко щяло да бъде наред. Той я бил съсипал.
Когато той навърши десет години, за нея стана невъзможно да стои вкъщи и тя изчезна. Той не знаеше къде е отишла. Странно, но след това баща му прекарваше повече време у дома и в това имаше ирония, защото по това време той вече можеше да се грижи сам за себе си, донякъде защото беше по-голям, донякъде защото вече не беше необходимо да се грижи за майка си. Едва много по-късно осъзна, че баща му е използвал работата като извинение да не е вкъщи. Да избяга. Не можеше да се справи със заболяването й и затова предаде отговорността на сина си. Той предполагаше, че би трябвало да мрази баща си за това, но когато го разбра, вече имаше много други хора, които мразеше далеч по-силно.
Майка му почина шест месеца след като ги напусна. На погребението повечето хора тихо говореха за самоубийство, но той не знаеше със сигурност.
След още шест месеца, на рождения му ден, дойде жена, която той не познаваше. Казваше се София. Той не направи празненство. Кой щеше да дойде? След няколко години без никакви социални контакти и със значителен брой отсъствия от училище, нямаше приятели. София му донесе подарък. „Супер Нинтендо“. Той искаше играта, откакто я пуснаха на пазара предишната година, но все му казваха, че е твърде скъпа и не могат да си я позволят. София обаче явно не мислеше, че подаръкът е особено екстравагантен. Подари му четири игри и конзолата! Той веднага разбра, че тя има повече пари от тях.
1
Празник на лятното слънцестоене (съответства на Еньовден в България), плодородието и новия живот, когато се издига покрито с цветя и венци „лятно дърво“ или прът, фалически символ на плодовитостта. Хората танцуват около дървото и пеят народни песни, обикновено със сексуален нюанс. Празникът е важна част от културата на скандинавските страни, а празненствата свързани с него, са съизмерими с посрещането на Коледа. – Б. пр.