– Името ти е Якоб Себастиан Бергман, нали. – В гласа й не прозвуча абсолютно никакво колебание. Това не беше въпрос, а твърдение. Себастиан се прокле. Трябваше да я отреже в секундата, в която тя го хвана за ръката. Налагаше се да го направи сега.
– Извини ме, но току-що чуках една жена и трябва да се изкъпя.
Той остави телефона и остана до него, очаквайки го да позвъни отново, но това не се случи. После излезе от кухнята. Беше излъгал само донякъде. Не беше правил секс, но определено се нуждаеше от душ. Тъкмо се отправяше към банята, когато гласът от телевизора привлече вниманието му.
... но според полицията има знаци, че извършителят е един и същ.
Себастиан влезе в стаята. Предаваха новини. Млад репортер стоеше пред къща с прекрасна градина.
... Това е трета жена, убита в собствения си дом. Полицията моли хората да бъдат внимателни, особено...
Себастиан се втренчи в телевизора.
31.
Когато натисна бутона и отвори вратата, водеща към фоайето, Торкел знаеше какво го очаква. Обадиха му се преди минута, докато седеше в Стаята с екипа. От рецепцията. Имал посетител. Себастиан Бергман.
Торкел обясни, че е зает и че посетителят ще трябва да чака. Рецепционистът отвърна, че Себастиан знаел, че Торкел ще каже това, и че ако Торкел не слезе веднага, Себастиан ще започне да разправя на хората във фоайето всичко, което знае за него. Всяка една подробност. Щял да започне с пиянска вечер в „Стадхотел“ в Умео с близначки. Торкел отговори, че слиза.
Това не беше неочаквано. Торкел знаеше, че Себастиан ще го потърси веднага щом новината се разчуе и пресата разнесе историята. Той отвори вратата и едва не се сблъска със Себастиан.
– Вярно ли е? Сериен убиец ли издирвате?
– Себастиан...
– Така ли е? Три пъти ли е убил? Това е изключително необичайно. Трябва да участвам.
Торкел се огледа наоколо. Не му се щеше да води този разговор на рецепцията, но и не искаше да пуска Себастиан по-навътре в сградата.
– Себастиан... – отново опита той, сякаш като повтаря името на бившия си колега, ще го успокои и с малко късмет ще го накара да забрави целта на посещението си.
– Не е необходимо да бъда част от екипа, ако това ще създаде проблеми. Включи ме като консултант. Като миналия път.
Торкел съзря малък път за бягство, тясна пролука, през която може би щеше да се измъкне.
– Не мога да го направя – твърдо заяви той. – Знаеш ли колко много ще струва? Няма да ми отпуснат допълнителен бюджет, за да те включа.
Себастиан онемя и се втренчи в Торкел, опитвайки се да разбере дали го е чул правилно.
– Нали не се опитваш сериозно да използваш безполезната си организация и пикливите си финанси като причина да ме държиш настрана? Мамка му, Торкел, със сигурност можеш да измислиш нещо по-добро.
Торкел осъзна, че може или поне би трябвало да може. Сега обаче бе тръгнал по този път и смяташе да продължи малко по-нататък, макар да беше убеден, че ще стигне до задънена улица.
– Мисли каквото искаш, но това е истината. – Този път гласът му не беше толкова твърд. – Не мога да си позволя да те взема.
Себастиан го погледна разочаровано.
– Аз пък мога да си го позволя. Ще работя безплатно. Като последния път. Сериозно, Торкел, ако не ме искаш, ще трябва да измислиш нещо по-добро от това, че ще съсипя финансите ти.
– Себастиан...
– Дай ми поне да прегледам случая. Няма да навреди. Нали с това се занимавам, по дяволите!
Торкел стоеше и мълчеше. Каквото и да кажеше, Себастиан нямаше намерение да слуша.
– Добре, екипът беше малко стресиран от присъствието ти миналия път, но би било професионална грешка, ако не ме включиш, щом издирваш сериен убиец.
Торкел се обърна, извади картата си и я прокара през четящото устройство. Вратата изщрака и се отключи. Той я дръпна и я отвори. Себастиан очевидно прие това като знак, че разговорът е приключил, и смени тактиката.
– Опитвам се да подредя живота си, Торкел. Наистина се старая, но ми трябва работа.
Торкел се замисли. Не беше смаян от твърдението на Себастиан, че се опитва да поеме контрол върху живота си. Но той беше казал същото и във Вестерос. Включването му в екипа тогава не бе променило нищо, доколкото виждаше Торкел. Предишната му забележка обаче... Може би наистина щеше да бъде сериозна грешка в професионалната му преценка, ако не използва експертните познания и опита на Себастиан. Особено като се има предвид човекът, когото убиецът имитираше. Три жени бяха мъртви. Всички от екипа бяха убедени, че ще има още. Не бяха по-близо до арест, отколкото преди един месец. Не беше ли длъжен да направи всичко възможно, за да спре убийствата? Торкел отново се обърна към Себастиан.